Това бе един необикновен финал на републиканското първенство. В него бе зафиксиран най-големият резултат в шампионата (девет гола в един мач!). В него „Левски“ нанесе най-голямото поражение на своя съперник, откакто двата отбора се състезават. За първи път наш отбор вкарва толкова голове във вратата на шампиона в една среща. . . Необикновено бе постижението на Йорданов (4 гола!), па и на Абаджиев, който отдавна не е вкарвал гол... ,

Някой шеговито подхвърля, че „сините“ се стремели да изличат точно петното от поражението от „Ботев“... Дали са имали такова намерение, може да се спори. Но, че „Левски“ игра с неимоверна амбиция — това бе факт. И в това е първата причина за тяхната голяма победа. После ще дойде добрата организация на тяхната игра. „Сините“ създадоха пред своето наказателно поле един защитен блок, който с колективно действие трябваше да компенсира индивидуалните слабости. За разлика от други срещи Илиев остана непрекъснато близо до своята защита и оттук, отдалече изпращаше удобни топки напред. Гайдаров бе в непрекъснато движение ту в застрашителни точки на предна позиция, ту назад в помощ на отбраната. Що се касае до нападението на „Левски“ — то действуваше маневрено и с напрежение на силите до пълно изнемогване. В този мач бе потвърдено с голяма сила колко проста и красива работа е футболът, когато крилата пробиват и подават удобни топки на умели реализатори. . .

Но в една от причините за големия резултат трябва да поставим и самия съперник на „сините“ — ЦДНА. Първо, с това, че в този мач той излезе в центъра на защитата с Георгиев. Наистина, младежът е с добри качества, но започна неуспешно мача и позволи на „своя човек“ да вкара до 15-та минута два гола. По-късно Георгиев бе сменен от Ковачев, но можеше ли да се счита това за най-доброто разрешение?...

На второ място — начинът на действие на ЦДНА в предната линия бе съвсем непригоден с оглед на противопоставения им защитен блок. Късите пасове и опитите за индивидуално преминаване, които прилагаха почти всички, и особено Якимов и Колев, само веднаж дадоха резултат (първият гол на Якимов).

Така или иначе, разгоря се един динамичен двубой, с остри, но общо взето коректни стълкновения, украсен с много голове. И то какви голове! Такива рядко имаше във футболния сезон. Да оставим настрана първата сполука на Йорданов, когато след корнер той с глава вкара топката във вратата. Двата следващи бяха нещо изключително. Представете си два хубави пробива по десния фланг (в единия случай дело на Абаджиев, в другия — на Соколов), спринтове с пълна сила и на крилата, и на цялата нападателна линия на „сините“, после резки центрирания и умелата намеса на Йорданов — веднаж той със сетни усилия догони топката и с пета я натика във вратата, втори път с плонж във въздуха я засече и удари с глава. Малка вина в този случай можеше да има вратарят. . .

„Левски“ водеше с 2:0, 3:0, имаше възможности и да покачи, а и да приеме намаление на разликата. Изразходваните сили в началото причиниха отборът да понижи тонуса за известен период през второто полувреме. ЦДНА снижи на 5:2, после на 5:3... Критичен момент се долови в 75 мин., когато Цанев със силен удар улучи гредата. Ако резултатът бе станал 5:4. . . Но скоро Йорданов постави точка — с хубав гол той лиши армейците от всяка надежда. . .

Интересният, богат мач бе ръководен много добре от съдията Д. Руменчев.

източник вестник „Народен спорт“, 2191, 16.07.1962