Противно на очакванията, домакините започнаха прекалено спокойно в този мач за Купата на европейските шампиони. „Разузнаването“ продължи сравнително дълго. Скоро югославяните насочиха вниманието си надясно към Чебинац, чиято техника и бързина направиха веднага впечатление. В шестата минута изтръпнахме. Галич се отзова сам срещу Найденов и Ракаров с рискован шпагат успя да му избие топката в решителния момент.

Надмощието на домакините не трая дълго. Армейската защита удържа първоначалния напор и това успокои цялата единадесеторка. И пред Шошкич започна да става горещо: след пробив на Колев топката попадна у Цанев, който забави за секунда и пропусна идеална възможност за откриване. Сетне югославяните се настаниха за по-дълго на „чужда територия“. Но атаките им не бяха така напористи. Впрочем, веднага трябва да изтъкнем, че комбинираната защита на армейците бе много гъвкава и ликвидираше с лекота опасностите.

Увлечени напред, белградчани разредиха доста отбраната. Това създаде възможности за контраатаки. Така в 23 мин. ЦДНА постигна гол, който бе същинско копие на първия гол в София. Само че сега автор бе Цанев. Безспорна бе обаче заслугата на Колев — най-добрият ни нападател на срещата.

Успехът на армейците ги обнадежди. Те заиграха още по-уверено, но на моменти се увлякоха в индивидуални прояви. „Партизан“ отново се пренесе в противниковото поле. На два пъти армейският вратар изуми и тукашната публика с излизанията си (за разлика от София, те бяха напълно целесъобразни и резултатни). В 36 мин. той спаси бомбено воле на Виславски до самата греда... Обаче и другите пред него играеха успешно. Станков се прилепи плътно към Галич и значително намали боеспособността му; Панайотов с подчертано отбранителни функции показа завидна подвижност; Ракаров сигурно засичаше изпуснатите противници. А Якимов, Колев и Ранков често помагаха на другарите си от тила и при удобен момент веднага контраатакуваха.

Зайпелт даде началото на второто полувреме. Армейците сякаш сами подканиха противниците си в своята половина. Белградчани оголиха тила си. Това бе използувано от Якимов, който в 48 мин. приложи своя „специалитет“. Той излъга последователно Васович и Йованович, отзова се срещу Шошкич и когато очаквахме да задоволи напълно своеобразния си апетит към „лъжене“, ни изненада. От около 15 м със силен удар насочи топката под самата греда — 2:0 за ЦДНА.
Едва сега домакините се стреснаха. Активизира се Галич, Баич се премести надясно, като второ крило заигра защитникът Юсуфи. Но югославяните се стремяха да пробият през центъра, където блокът бе най-плътен.

В 70 Галич остана за секунда непокрит. Той получи топката от Васович, излъга триково Ковачев и през плонжа на Найденов намали 1:2...

И пак контраатака на нашите... Сега Колев излъга двама души. Шошкич го посрещна, но изгледа гърба му. На вратата застанаха Вукелич и Михайлович, ала те трябваше да спасят мрежата си с цената на най-тежкото наказание — единадесетметров удар. Вукелич изби с юмрук силния удар на Колев. Дузпа! Един срещу друг застанаха Ковачев и Шошкич. Българинът се засили, вратарят се хвърли надясно, а топката се отзова точно в противоположния ъгъл — 3:1 за ЦДНА в 80 мин. В последната минута Панайотов, пак след контраатака, доведе до 4:1.

Българските футболисти се наложиха категорично. Дял за това имат целият колектив и най-много Найденов, Ракаров, Станков, Панайотов и Колев. Съдийството беше много добро.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 2225, 04.10.1962

Репортаж

Сувенири