Най-после нещо по-свежо. За наследството на Гулденбургови вече няма да се спори. То е насочено към Пазарджик. даже и в цвета има нещо символично. Както твърдят пазарджиклии от зелено преминават в жълто — значи узряват за футбола. Шегата си е шега, но тя стои В основата на всяка истина. Приятелите на Хебър бяха готови дори да се поздравят с победата и в началните минути наистина само косъм ги делеше от мечтата. Та кой в последно време е дръзнал да нарушава толкова често спокойствието на Вълов? Пазарджиклии нападаха мощно и всеотдайно и ако бяха малко по-съсредоточени при стрелбата, щяха и да поведат, дори „ДЗИ-то на армейците“ (така уаричат Тр. Иванов, защото при него застраховката срещу гол била най-сигурна) се видя в чудо сред тази вихрушка.

Но... бог дава, ала в кошара не вкарва. Не можаха нападателите на Хебър да се разпишат в първите си силни минути, а после вече и силите ги понапуснаха. Влезлият Гаджев се опита отново да ги раздвижи, но вече беше късно. Стоичков престана да се надприказва със съдиите, поведе дружината си и головете не закъсняха. И въпреки това Хебър излезе с чест от битката, показа, че знае да играе като ревен с равен. Успокоение може да се потърси в поговорката. че ако те ритне магаре — боли, но като имаш насреща си ат, не е чак толкова неприятно. Дори и да загубиш с 3:0 у дома.

източник вестник „Футбол“