Прохладна вечер, а на стадион „В. Левски“ беше твърде горещо, дори на моменти „температурата“ достигаше точката на кипенето. „Андерлехт“ — многократен шампион на Белгия, осем от състезателите участвуват в националния отбор, подмладен състав, остра и бърза игра — това научиха приятелите на футбола в България преди да започне срещата на гостите с нашия републикански шампион ЦДНА. Разбира се, не можеше да се скрие горещото и патриотично желание на многохилядната публика да приветствува армейците с отлично представяне на терена и най-вече с подчертана победа. Да, имат основание зрителите, особено след блестящия дебют на ЦДНА срещу „Партизан“ (Белгр.). А нали домакините после стават гости! При такива турнири, какъвто е този, много важно е какво си сложил в торбата за това своеобразно гостуване. Колкото и да ни е криво, заставени сме да потеглим за Брюксел с празна торба, без какъвто и да било „капитал“.

Прието е по стар славянски обичай към гостите да сме любезни. Аплодисментите на публиката, поднесените цветя на играчите от кремиковските работници потвърдиха тази наша черта. Не биваше обаче така да се проявят нашите футболисти. Ние знаем и по-друга страна на играта им, когато те изразяват своето уважение към противника с повече визити на топката в неговата врата. Но този път нещо не достигна. Начало на играта дадоха белгийците. Те възприеха сравнително бавно темпо и от време на време опитваха остри врязвания към българската врата. Отделни елементи от началните минути предвещаваха не само жива и динамична игра, но и емоционална. Ранков (7) застава зад топката и изпълнява първия ъглов удар. Противостоящите сили се струпват пред вратата на Фазекаш. Объркване. Зрителите са затаили дъх, но... с неприятна въздишка виждат как топката изхвръква от скупчилите се играчи и като чайка лети към нашата врата. Макар че Г. Найденов неведнаж е изпитвал това тягостно чувство сам да брани вратата си от противников нападател, и този път верният му усет и отличното му пласиране му помогнаха да направи атаката безрезултатна. Стрелката на напрежението и бързината в играта постепенно се покачваше. Бързите и технични белгийци все повече утвърждаваха своето умно владеене на топката, точни подавания, атлетическа подготовка и нюх към внезапни, бързи и остри контраатаки. Естествено, не липсваха моменти, когато белгийското „кречетало“ замлъкваше на скамейките. И сирената, която гостите-зрители донесоха на стадиона, беше забравена, когато Ковачев се прицелваше от фаул към мрежата, когато Цанев с пробив отляво остро стреля в десния ъгъл. Но и след двата случая на отчехнатото табло сведеха две продълговати нули. И те останаха до края на първото полувреме.

Началото на втората част вдигна на крак целия стадион. Ранков, като видя, че сам няма да успее да преодолее белгийските бранители, умно прехвърли наляво чиста и спокойна топка. Малко усилия бяха необходими на Колев, за да предложи радост на своите съиграчи и на жадуващата за гол публика — 1:0 за ЦДНА. Сладка беше радостта, ала кратка! Само след пет минути бяхме свидетели на едно творческо хрумване на Ханон (4). Наказателен удар пред българската врата. Зад топката е Ханон, а пред нея — стена от наши играчи. Не е толкова страшно! Ханон се засили отдалече, но очакваният светкавичен удар не последва, а съвсем лекичко подхвана топката, просто я загреба с върха на обувката и тя спокойно се изви зад стената. Цанев направи задна ножица, за да я отбие, но уви! Той дори не я докосна. Каква злополучна ножица! Съобразителният Жюрион прекрати всеобщата радост и белгийската сирена приветствува изравняването на резултата — 1:1, играта наистина стана жива, динамична, изпъстрена с доста остри и сложни сблъсквания. Реални възможности за по-голям резултат имаха и двете страни. Панайотов отлично спря една висока топка и когато се очакваше вторият гол, той от мястото на дузпата изпрати топката високо над гредата. Но Жюрион не постъпи като него. Едва добрал се до наказателното поле, и точният му удар накара топката да се сгуши в десния вътрешен ъгъл на мрежата за „Андерлехт“.

Хубаво е, че армейците не се отчаяха и в 85 мин. Якимов партнира сполучливо на Цанев и направи така, че мачът завърши 2:2.

Какво да кажем за гостите? Играха подчертано добре, пестеха силите си и разумно ги разходваха, точни в удара, бързи и повратливи. Състезателите добре се търсеха и сполучливо се намираха. Удачно играят с глава. С една дума — твърде сериозен противник, обигран и с разбиране на съвременния футбол.

Нашият републикански първенец ни е познат и с много по-хубави прояви по футболните полета. В тази среща той излезе с неустойчива отбрана. Увлече се в началното бавно темпо на гостите, което беше в негов ущърб. Чудно защо прибегна до високите топки, когато противникът показа явно превъзходство в това отношение. Докато за „Андерлехт“ сме принудени да подчертаем добрата игра на всички линии, то за нашите първи футболисти не можем да кажем същото. Заслужава да изтъкнем не само старанието, но и хубавата игра на Колев и Якимов.

Съдията Ло Бело и неговите помощници се справиха успешно с ръководството на срещата.

Вероятностите за ЦДНА да продължи пътя си към полуфинала не са изгубени. Но не трябва да се забравя, че този път минава вече през Брюксел. Нека да вярваме, че нашите армейци и този път като гости ще повторят белградската епопея!

източник вестник „Народен спорт“, бр. 2234, 25.10.1962

Репортаж

Сувенири