Само в разстояние на първите 14 минути домакините на три пъти улучиха гредите зад националния вратар Михайлов и неусетно в съзнанието изплува онази знаменита фраза на „златното момче на италианския футбол“ Джани Ривера, който навремето заяви: „Каква полза има, че играчите вместо мрежата целят гредите? Това означава единствено, че те не са съумели да поразят целта, а не бива да служи за оправдание.“ В хода на мача обаче „червените“ се постараха да опровергаят знаменития италианец и успяха...

Срещата действително предложи много емоции и задоволи вечно претенциозните зрители, които бяха държани в напрежение от самото начало до края. Още в първата минута Сивов изстреля първия си снаряд от около 30 метра (подобно на гола срещу столичния „Локомотив“ за купата) и топката разтърси напречната греда. Това сякаш бе сигнал за атака и към двата отбора и те се впуснаха с настървение без никакво предварително разузнаване. Майсторски удар на Видолов бе избит в корнер от бившия вратар на „Ботев“ Попов. После Хвойнев проби до аутлинията и центрира, Попов „увисна“ под топката, но Донков от 2-3 метра на празна врата с глава стреля встрани. Стигна се и до свободния удар на Киряков, след който топката улучи сглобката между напречната и дясната греда, а в 14-ата мин Киряков центрира и Михтарски с глава отново порази...напречната греда. Толкова емоционални моменти за такъв кратък отрязък от време не се срещат често!

Бурното темпо продължи през цялото първо полувреме, което бе по-качествено от второто, но пък тогава паднаха повечето голове. Донков вдигна топката, но Иванов с глава не улучи опразнената от Попов врата. Така че „червените“ се специализираха в стрелба по гредите, а пловдивчани — в пропуски на празна врата. Видолов с прецизен пас изведе „в уличка“ Хвойнев сам срещу Попов, но ударът му по диагонала премина встрани. Дълго прехвърляне на Григорян намери Михтарски, шутът му бе избит от Михайлов, а добавката на Жабов отново бе спасена от националния вратар. Но и той бе безпомощен, когато в 25-ата мин напористият Христов (разминаваше пазача си Видов като пътен знак и бе един от най-добрите на терена) подаде от фланга около дъгата на наказателното поле, а там талантливият младеж Деянов с прекрасно воле с левия крак изправи трибуните на крака. Гол-красавец, заслужаващ адмирации!

После Деянов и Христов (между двамата се оформя чудесен тандем) си размениха ролите — Методи даде паса, а Румен опита техничен удар в ъгъла, но Михайлов изби в корнер. В 38-ата мин Михтарски остана сам срещу вратаря, но стреля със сила в него, вместо да потърси друго решение. Това се оказа повод на част от публиката да реагира не съвсем коректно към нападателя, а историята имаше и своето продължение през втората част...

След почивката димка от сектора с привърженици на ЦСКА принуди съдията Орманджиев да прекрати мача за две минути, а заваля и дъжд. Сега головите възможности не бяха толкова много, но пък бяха използвани почти стопроцентово. В 62-ата мин далечен удар на Видолов рикошира в нечий крак и излъга Попов — 1:1. Играта се сби в средата на терена и всяка по-опасна атака вещаеше голова опасност. След поредица от неудачни намеси капитанът Михтарски вече бе нарочен от публиката за смяна и точно тогава той пое дълъг пас на Сивов, финтира бранител и с плътен удар прониза левия долен ъгъл. После нов снаряд на Сивов изсвистя на сантиметри от вратата.

В 74-ата мин бе първата кулминация. Киряков бе съборен в наказателното поле, но силният шут на Михтарски от бялата точка в ъгъла бе спасен с вещина от Василев, заменил Михайлов след антракта. С това бе поставено началото на нова „офанзива“ срещу Михтарски от страна на публиката, която бе сконфузена след попадението му. Вярно е, че пътят от „Осанна“ до „Разпни го“ е кратък, вярно е, че при Петър сякаш е някаква традиция да пропусне неколкократно, преди да отбележи, но всекиму може да се случи да няма ден. Това ли бе благодарността на зрителите към този, който бе посрещнат миналата есен почти като месия, бе боготворен след двата му гола срещу прославения „Ювентус“ (отбеляза и почетното попадение в Торино, което единствено бе признато), бележеше и решаваше мачове, за да бъде сега с 21 гола начело при стрелците заедно със слависта Шаламанов (от 47-те попадения на отбора близо половината са негови)...

Драмата наближаваше връхната си точка — Пл. Петров се възползва от недоразумение в защитата на домакините (чувстваше се липсата на наказания Тр.Иванов) и въпреки намесата на Попов изравни. Три минути преди края Сивов за последен път натисна спусъка от свободен удар и поредният рикошет (както при изравнителния гол на Видолов) вече бе фатален — 3:2 за ЦСКА. Така „червените“ си върнаха за есенната загуба в Пловдив с 3:4, но далеч по-важно бе, че с играта си върнаха и вярата на изстрадалата си публика. „Ботев“ също заслужава поздравления, че не изневери на типичния си атакуващ стил (въпреки отсъствието на снайперист като Сираков) и стана съавтор на зрелищния двубой.

източник вестник „Футбол“ бр. 442

Галерия