9:0 – ЦСКА „Ч. ЗНАМЕ“ УДАВИ „СПАРТАК“ (Пл) В ГОЛОВЕ

В тазгодишното първенство е записан един голям рекорд! С него ще се гордеят футболистите на ЦСКА „Ч. знаме“, а ще се срамуват плевенските спартаковци. Вчера гостите наистина бяха жалка останка на оня отбор, който само преди една година възхити същата публика с добри игри срещу „Левски“ и „Славия“. И каква рязка промяна! Неузнаваемо слаби състезатели, бледи, безмислени акции, които не може да не извикат у зрителя най-песимистични представи за бъдещето на плевенската единадесеторка. На цялото нещастие отгоре спартаковци си отбелязаха автогол, а и Ахмедов не съумя да реализира дузпа...

Противникът на армейците беше слаб. Но това не може да омаловажи някои хубави елементи в играта на армейците. Раздвижено нападение, което разнообразно и изненадващо атакува по всички посоки, деен оперативен щаб в средата на терена (със Станков) и здрава, малко обезпокоявана защита. Причините? Струва ни се, че една от тях са успешните корекции в състава. Якимов беше особено гъвкав в ролята на конструктор. Но той си остана и много опасен за противниковата врата. Не може да се забрави едно негово провиране през жив плет от защитници, когато използува хубав пас на Цанев и надхитри всички! Младият Кирилов вдъхна надежди, че може да бъде подходящ дубльор на Цанев като централен нападател. При първия гол той стреля с такава бързина и сила от 20 метра, че за Стоянов бе късно да реагира. Особено голям дял за ефикасните настъпления на ЦСКА „Ч. знаме“ имат и двете крила Романов и Колев, които непрестанно щурмуваха по фланговете и създаваха положение след положение за своите колеги пред отвора на противниковата врата. И ефектът бе изключителен! Към своя най-голям рекорд от 1951 г. когато победи „Торпедо“ (Рс) с 12:0, ЦСКА „Ч. знаме“ прибави още едно голямо постижение – 9:0.

Д. Попдимитров

Предоставил В. Янкулов

Най-забележителният факт на този кръг бе голямата победа на ЦСКА Ч. знаме – 9:0 срещу Спартак (Пл)! Когато бяха съобщени съставите, Якимов бе съобщен в полузащитата. Предположихме, че това е само номинално. Оказа се обаче, че той действително остана във втория ешалон. И когато бе там – играта на нападателната линия бе бърза, остра, ударна. Защото от Якимов започваха много акции, особено когато пускаше точни пасове към дясното крило и в централната зона. Той издебна и хубав момент да премине през оголена зона в защитната формация на плевенчани и да постигне ефектен гол. Когато обаче резултатът набъбна, Якимов очевидно бе обладан от страстта и той да вкара повече голове; излезе напред, започна продължително да води топката, да лъже човек след човек, да се спира и пак да тръгва... В такива моменти темпото на игра на армейците спадаше и резултат не се добиваше. Да се надяваме, че треньор и състезатели ще извлекат поука от съпоставката на тия положения – в играта трябва да има система! Ние с удоволствие бихме видели Якимов в даден мач и с определена задача като ударен играч на първата линия, защото той може да върши това. Но поне тимът му и той самият трябва да знае какво ще играе и какво ще се иска от него. Акцентуването върху една дейност за дадем мач или за част от мача, според нас, ще помогне на силния играч да изпълни по-добре своята роля – с по-голям ефект и с по-добър резултат за тима. От случая с Якимов струва ни се трябва да се поучат и някои други отбори, като най-уместно използуват своите качества на силни играчи и не ги оставят да играят „както си знаят“ или да пропиляват своя талант като „момчета за всичко“...

публикация от вестник „Футбол“

предоставил В. Янкулов

Галерия