Христо Бонев

Христо Бонев

Христо Бонев /Зума/
Христо Атанасов Бонев

Полузащитник, Атакуващ полузащитник

Националност

BUL България

Дата на раждане

3 февруари 1947 г. /на 73 години/
Пловдив

Кариера в клуба

4 *

Мача

360 *

Минути

5 *

Гола

0 *

Жълти картона

0 *

Червени картона
* Статистиката не е точна преди 1970

Кариера

Играе като халф за Локомотив Пловдив от 1963 до 1967, ЦСКА от 1967 до 1968, отново Локомотив Пловдив от 1968 до 1979, АЕК Гърция от 1980 до 1982 и Локомотив Пловдив от 1982 до 1984. Носител на Купата на Съветската армия през 1982/83 с Локомотив Пловдив. Вицешампион през 1967/68 с ЦСКА и през 1972/73 с Локомотив Пловдив. Бронзов медалист през 1968/69 и 1973/74 с Локомотив Пловдив. В "А" група има 410 мача (404 за Локомотив Пловдив и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за Локомотив Пловдив и 5 за ЦСКА). За купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив Пловдив. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976. Заслужил майстор на спорта от 1967. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944-1974). Участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 в Москва. Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема третото място в анкетата на в. Нощен труд за български футболист на 20 век. Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора. Футболист № 1 на България през 1969, 1972 и 1973. Бенефисът на Бонев е на 16 септември 1984 в Пловдив, когато идват редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е и Лев Яшин.

В националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на второ място), в които 42 пъти е капитан и е отбелязал 48 гола, с което е голмайстор-рекордьор за отбора заедно с Димитър Бербатов. Участва на Световното първенство 1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу) и на Световното първенство 1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Уругвай).

Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. По-късно става треньор на Локомотив Пловдив, помощник-треньор на националния отбор през 1987–1988, Панатинайкос Гърция от 1988 до 1990 като е шампион през 1990, Лариса Гърция от 1990 до 1993, Йоникос Гърция през 1993/94, Апоел Кипър от 1994 до 1996. От 1996 до 1998  е начело на националния отбор, като го класира за Световно първенство 1998 във Франция, а от 1997 до 1998 е и треньор на Локомотив София. През 2000 е начело на германския Заксен. Спортно-технически директор на Локомотив Пловдив. През 2007 е награден от Георги Първанов с орден Стара планина първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“ и във връзка с неговата 60-годишнина.

Мачове за ЦСКА

„А“ републиканска футболна група 1967/68 — 9-и кръг

ЦСКА „Ч. знаме“
(София)

4:0

30 септември 1967 г.
Народна армия, София

Ботев
(Враца)

„А“ републиканска футболна група 1967/68 — 8-и кръг

Миньор
(Перник)

0:0

24 септември 1967 г.
Металург, Перник

ЦСКА „Ч. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1967/68 — 6-и кръг

Ботев
(Бургас)

2:4

16 септември 1967 г.
9-ти септември, Бургас

ЦСКА „Ч. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1967/68 — 5-и кръг

ЦСКА „Ч. знаме“
(София)

2:0

9 септември 1967 г.
Васил Левски, София

Спартак
(София)