Няколко хубави срещи в последно време (с „Рапид“ и „Челси“) изостриха взискателността на зрителя, така че той съвсем не можеше да бъде доволен от това, което видя на увертюрния мач за първенството. А струва ни се, че специално мачът ЦДНА – „Челси“ бе изиграл и друга роля: той бе навял страх у играчите на „Левски“. В събота те излязоха на терена вече предварително победени. Това можеше да се види още в първите ходове, в нерешителните пласирания, скованите движения. Па дори и в обстоятелството, че Ив. Георгиев играеше с №10, а фактически бе дефанзивен полузащитник.

В 3-та минута вече резултатът бе 1:0 за ЦДНА. Янев, преди да стигне линията на наказателното поле, би остро към вратата; топката се отби от тялото на Ив. Георгиев и измени посоката си, а Дервентски, изненадан от неочаквания обрат, като хипнотизиран гледаше как топката отива в левия ъгъл...

Армейците много по-сигурни и по-спокойни, но и без някаква устойчивост, бяха доволни от бавното темпо, владееха продължително топката. Тъй като Ив. Георгиев (Л) играеше назад, Божков оставаше съвсем свободен и можеше спокойно да конструира и да се врязва опасно напред. В общо вялата, бавна игра обаче армейците, макар че владееха терена, не създаваха опасни положения.

В 24 мин. Янев неочаквано „открадва“ една топка пред наказателното поле и я пусна идеално към Колев, който я догони и с последно усилие на 2 м от вратата би; П. Василев се опита да блокира, но успя само да отклони удара и тя по-сигурно влезе в мрежата – 2:0 за ЦДНА.

Мачът бе решен. „Сините“ бяха разстроени, армейците доволни. Чак през второто полувреме, когато Пеев замени Георгиев и в „Левски“ заговори нуждата от реабилитация, ролите се размениха. Свирката на съдията обаче често се чуваше, защото вече на мястото на вялостта в някои случаи идваше раздразнението. Най-динамичният момент бе онзи, в който след ъглов удар Миланов насочи топката в гредата, отскочилата топка бе с всичка сила бита от пет метра от Панайотов, но улучи... главата на Дервентски! ЦДНА запази резултата 2:0.

Интересен бе двубоят Апостолов – Миланов, в който двамата ветерани не жалеха сили. Апостолов надделяваше и се представи като най-сигурния пункт в своя отбор.

Най-трудният мач на съдията Ставрев завърши с добра оценка за варненеца, който успя да респектира играчите, без да ги сковава. За това му помагаше и доброто чувство за авантаж.

източник вестник „Народен спорт“ бр. 1585 от 1958 г.

Галерия