10

ЦДНА

(София)

БСК

(Белград)
Дата: 28 март 1956 г.
Турнир: Контролни срещи 1956
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 40 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Крум Милев
Съдия: Н. Гелев
Титуляри :
  • 1
    Раденкович
     
  • 2
    Стоянович
     
  • 3
    Шиякович
     
  • 4
    Кранчич
     
  • 5
    Юричко
     
  • 6
    Давидович
     
  • 7
    Ср. Антич
    46′
  • 8
    Сава Антич
     
  • 9
    Маркович
     
  • 10
    Йосич
     
  • 11
    Шенауер
     
Резерви :
  • Йованонич
    46′
  • 32мин

    Гол

    7. Димитър Миланов (ЦДНА) асистенция - Панайот Панайотов

Първият официален международен мач у нас се игра в сряда на стадиона „Васил Левски“. Това бе и първият мач на хубав, тревист терен в София. Състезателите се чувствуваха така, както се чувствува човек, когато след тежките зимни кондури обуе леки летни обуща...

Стадионът бе пълен. На между клубна среща могат да дойдат 40,000 зрители само когато ги привлича голямо име. Не може да се каже, че БСК (Белград) има такава популярност. Той дойде у нас като една загадка. Силен ли е, слаб ли е? Бе спечелил миналата година югославската купа, преди 20 дни бе сразил третия унгарски отбор Кинижи с 4:0, преди две седмици бе изтръгнал 4:1 от третия в таблицата на югославското първенство... А се намираше на 11 място във временното класиране и в неделя бе загубил от Цървена звезда с 1:6... Отбор на силни контрасти! Но той бе югославски отбор, от елитната група на страната с винаги добър футбол. И това бе достатъчно.

Трябваше да се играе само няколко минути, за да стане ясно, че играчите на БСК са добри представители на югославския футбол, що се отнася до техниката, до точното придвижване на топката, до усета за пласиране и точни удари от всяко положение. Още в началото те извършиха няколко бързи атаки, които бяха спрени много трудно.

По-нататък инциативата премина в българския отбор. За това най-много допринесе сигурната игра на защитата и маневреността на нападателите, които превъзхождаха бранителите на БСК в бързината, често се измъкваха от опеката на своите пазачи и стремително приближаваха противниковата врата. Но резултат нямаше. Ту ударите бяха неточни, ту несъобразително се боравеше с топката на 5-6 метра от вратата, вместо да се бие веднага, ту Раденкович с игра из цялото наказателно поле спираше напора.

Най-после! В 32 мин. Панайотов излъга трима души пред наказателното поле и подаде дпнагонално напред. Миланов стартира, озова се зад защитата на гостите и само леко промени посоката на движение на топката. Раденкович съвсем не бе очаквал такова нещо топката отиде в левия ъгъл - 1:0 за ЦДНА.

До края на полувремето натнскът на българите продължи.

След почивката БСК се опит да създаде прелом в играта и това за известно време му се удаде Ср. Антич бе заменен с Йованович. Сава Антич, който до този момент бе играл дефанзивно, излезе напред и активизира свойте колеги. Но очевидно сините физически не бяха подготвени за високото темпо и топката скоро се връщаше в тяхното поле. Янев бе сме нил Димитров и лявата страна на армейското нападение бе станала по-дейна. Но всички нападатели проиграха много удобни положения. Въпреки драматичните моменти (много често пред Раденкович и много рядко пред Найденов), резултатът 1:0 остана непроменен.

ЦДНА бе по-добрият отбор. Без да отстъпва технически на своя противник, той го превъзхождаше във физическата подготовка, в бързината. За съжаление, техниката и бързината не бяха насочени към ясната цел - вратата. И в този мач видяхме старата слабост на нашия футбол - неумението да се вкарват голове, макар че имаше много удобни положения, които да ваха възможност за по-голям пезултат. Добра оценка заслужава цялата защита, а от нападението - Колев и Янев. Тук отново трябва да се зададе въпросът: докога талантлигият футболист Георги Димитров ще бъде поставян на различни несвойствени за неговата игра постове, а не на най-подходящия - като център-нападател?... Защо не се разбере, че в центъра той ще може да приложи най-добре своето умение да бие в движение с ляв и десен крак?

БСК остави добро впечатление със своята културна, техническа игра. Особено трябва да се изтъкне умението на Раденкович, Шиякович (който спаси няколко сигурни гола), Давидович и Стоянович. Нападението игра бледо, без острота. Може би причината за това бе недостатъчната актчвност на Сава Антич, който се счита за душата на БСК. Той игра прекалено предпазливо дори тогава, когато, останал сам срещу Найденов, можеше да реши изхода на мача. Маркович пък бе прекалено спокоен. Той, очевидно, мъчно изработва удобно за себе си и за отбора положение, а понеже бе и добре пазен от Манолов, само два-три пъти блесна със силния си удар. Шенауер не можа да преодолее твърдата съпротива на Ракаров. Само Йосич бе по-активен.

източник вестник „Народен спорт“