Божил Колев

Божил Колев
Божил Найденов Колев

Защитник, Дефанзивен халф

Националност

BUL България

Дата на раждане

12 януари 1949 г. /на 75 години/
село Цонево, Варненска област

Кариера в клуба

319[1]

Мача

28521[1]

Минути

77[1]

Гола

7[1]

Жълти картона

0[1]

Червени картона
[1] Статистиката не е точна преди 1970

Кариера

Играе като защитник, на 10-годишна възраст започва да тренира футбол в школата на Черно море Варна. През 1966 е привлечен в първия тим за турнира Варненско лято. Дебютира за мъжкия тим на моряците с гол на 13 август 1967 при домакинската загуба с 2:3 от ЦСКА. Макар само на 18 години, той започва като титуляр в защитата на варненци и дори бележи втория гол в тяхна полза. През лятото на 1970 преминава в ЦСКА, където играе до 1979 като стопер. Дебютният си гол отбелязва срещу Славия на 23 май 1971, което е и единственото попадение в мача. След това играе за Черно море Варна от 1979 до 1981 и Омония Кипър от 1981 до 1982. С 373 мача и 74 гола в А група. Спортно звание: заслужил майстор на спорта. С ЦСКА е пет пъти шампион на страната през 1970/71; 1971/72; 1972/73; 1974/75; 1975/76 и три пъти носител на купата на Съветската армия през 1971/72; 1972/73 и 1973/74. За ЦСКА е изиграл 254 мача и е отбелязал 63 гола. В Черно море Варна има 119 мача и 11 гола. Два пъти носител на Купата за спортсменство в групата на майсторите. На второ място в анкетата футболист на годината през 1972, 1974 и 1978 и на трето място през 1975, всичките с червената фланелка. Футболист №1 на Варна за XX век и 18-и в класацията на ФИФА за най-резултатните защитници в националните първенства. През януари 2020 на церемонията за Футболист на годината 2019 получава новоучредената Специална награда за изключителни заслуги към българския футбол.

Той е варненският рекордьор по участия в националните гарнитури: 8 гола и 60 мача в мъжкия, 9 - в младежкия и 14 - в юношеския тим на страната. Дебютира за юношеския тим през 1966 и участва на Европейските финали през 1966 в Югославия и 1967 в Турция. За първия тим дебютира през 1969 при победата с 5:1 срещу Валенсия. Участник на финалите на Световното първенство през 1974. Шест пъти е извеждал мъжкия отбор като капитан.

Играещ треньор в родния си отбор Черно море Варна. От юли до септември 1994 е старши треньор на ЦСКА, като под негово ръководство ЦСКА печели срещу Ювентус с 3:2. Помощник на националния селекционер Христо Бонев на финалите на Световното първенство през 1998.  Старши треньор на кипърските Омония Никозия и Неа Саламис Фамагуста, старши треньор на Черно море Варна на три пъти, Добруджа Добрич и Автотрейд Варна.

Мачове за:
Мачове като:

официални мачове

„А“ републиканска футболна група 1978/79 — 30-и кръг

Левски-Спартак
(София)

2:1

30 май 1979 г.
Васил Левски, София

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1978/79 — 29-и кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

5:2

26 май 1979 г.
 

Черно море
(Варна)

Купа на Съветската армия 1978/79 — Мач за трето място

Марек
(Станке Димитров)

1:0

23 май 1979 г.
Миньор, Перник

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1978/79 — 28-и кръг

Спартак
(Плевен)

0:0

13 май 1979 г.
 

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1978/79 — 27-и кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

0:0

9 май 1979 г.
 

Славия
(София)

„А“ републиканска футболна група 1978/79 — 26-и кръг

Черноморец
(Бургас)

2:1

22 април 1979 г.
 

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1978/79 — 25-и кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

1:1

8 април 1979 г.
 

Тракия
(Пловдив)

Купа на Съветската армия 1978/79 — Полуфинал

Левски-Спартак
(София)

2:1

4 април 1979 г.
Васил Левски, София

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1978/79 — 23-ти кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

3:0

24 март 1979 г.
 

Академик
(София)

„А“ републиканска футболна група 1978/79 — 22-ри кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

4:1

18 март 1979 г.
Народна армия, София

Хасково
(Хасково)