Георги Славков

Кариера

Вторият от тримата българи, носител на Златната обувка през 1981. Играл е като офанзивен полузащитник и централен нападател за школите на Тракия Стамболийски от 1972 до 1973 и Ботев Пловдив от 1973 до 1976. Играе за Ботев Пловдив от 1976 до 1979, ЦСКА от 1979 до 1980, Ботев Пловдив отново от 1980 до 1982, ЦСКА отново от 1982 до 1986, Сент Етиен Франция от 1986 до 1987, Шавеш Португалия от 1987 до 1991, Апоел Тел Авив Израел от 1991 до 1992, Нес Сиона Израел през 1992 и отново Ботев Пловдив от 1992 до 1993. Шампион на България за юноши-старша възраст с екипа на Ботев през 1976. През 1981 е голмайстор на А група с 31 гола за Ботев Пловдив и става носител на Златната обувка на Франс футбол. Двукратен шампион на България с ЦСКА през 1979/80 и 1982/83. Двукратен носител на купата на България с ЦСКА през 1982/83 и 1984/85, трикратен носител на купата на Съветската армия с Ботев през 1980/81 и ЦСКА през 1984/85 и 1985/86. С екипа на Ботев Пловдив има 25 официални и приятелски международни срещи, вкарал е 10 гола, в 40 приятелски срещи - 36 гола и в 40 срещи с 36 гола за купата на страната. В евротурнирите има 17 мача и 6 гола (7 мача и 1 гол за ЦСКА в КЕШ, 2 мача и 2 гола за Ботев в КНК, 6 мача с 2 гола за ЦСКА и 2 мача с 1 гол за Ботев в турнира за купата на УЕФА). Притежава добра техника, с точни подавания, перфектен изпълнител на свободни удари, висока резултатност в играта. През 1981 е удостоен със званието Майстор на спорта. Футболист №2 на България през 1980. Футболист №3 на България през 1981 и спортист №6 на Балканите през 1981. Най-добър футболист на Пловдив за 1978, 1980 и 1981. От 24 април 2015 градският стадион в Стамболийски, откъдето почва кариерата на Славков, носи името Георги Славков.

Има 37 мача (30 като състезател на Ботев Пловдив и 7 докато е в ЦСКА) и 11 гола (8 докато е в Ботев Пловдив и 3 докато е в ЦСКА) за националния отбор, 8 мача с 1 гол за младежкия национален отбор и 35 мача с 6 гола за юношеския национален отбор.