ЦСКА​ печели купата на България и така нареченият „кървав финал“ завършил с бой и кавги между двата отбора. По решение на ЦК на БКП двата отбора са разформировани. Титлата на Левски е отнета и присъдена на Ботев (Пловдив), същата е и съдбата на спечелената от ЦСКА купа на България. На мястото на двата отбора се създават нови, които вече не са ведомствени към министерството на народната отбрана и министерството на вътрешните работи. Наследник на ЦСКА е „Средец“, а на Левски-Спартак е „Витоша“. Доживотни наказания получават Боби Михайлов, Емил Велев, Пламен Николов, Емил Спасов и Христо Стоичков, както и ръководителите и треньорите на отборите. За по-малки периоди са наказани и Васил Тинчев, Костадин Янчев, Наско Сираков и Мирослав Байчев.

Пред над 30 000 души на националният стадион „Васил Левски“ армейците са в серия от седем поредни загуби от Левски и са крайно решени да я спрат. Започват много силно и настървено в мача, а сините, които туко що са си осигурили титлата, решават че отново ще са краен победител и не са особено концентрирани. В 26-тата минута Георги Славков излиза зад гърба на Николай Илиев и поема центрирана топка от половината на армейците, сините спират да играят и искат фаул за игра с ръка. В същото време Славков прострелва Борислав Михайлов, а съдията посочва центъра 1:0 за ЦСКА.През първото полувреме армейците имат пет точни удара във вратат на сините, срещу само един в тяхната.

Второто полувреме започва с натиск на сините, но те бързо са попарени, при една атака на червените в 54-ата минута Пламен Марков навлиза в наказателното поле и е фаулиран на границата на наказателното поле. Илия Войнов прехвърли стената и топката се оплете в далечният ъгъл на Михайлов. Само 5 минути по-късно Марков успява да преодолее двама защитници на сините с двоен пас с Войнов, навлиза в наказателното поле и стреля, Михайлов успява да избие, топката попада във Войнов, който е съборен в наказателното поле от Пламен Николов. Съдията посочва бялата точка, а левскарите се вкупчват около съдията, а Борислав Михайлов дори си позвобяла да го блъсне няколко пъти. Георги Славков бие в долният десен ъгъл на Боби Михайлов, той той успява да избие. Веднага след това нова атака в армейците, но Михайлов успява с мъка да избие удара на Славков.

Изнервени от протичането на мача сините стават по-груби, а Пламен Николов дори се опитва да удари с юмрук Славков в центъра на терена. В 74-тата минута отново Николов влиза изключително грубо в крака на Радослав Здравков и му разкъсва пръсеца. Здравков е заменен, а на Николов е показан червен картон. Минути след това Янчев прави груб фаул срещу Емил Спасов, който го хваща за гушата, оформя се меле в което се включва и Христо Стоичков, който от своя страна изблъсква Спасов. Съдията Яшаров дава червени картони на Спасов и Янчев. В 83-тата минута Сираков навлезе в наказателното поле и се строполи без да е докосван от Стоичков, който бе близо до него. Съдията свири пресилена дузпа, а Сираков оформи крайният резултат. След края на мача Борислав Михайлов отново блъска съдията в търсене на саморазправа. Армейците са наградени с купата, а в тунела Стоичков и Велев си разменят неприлични реплики.

На следващия ден след заседание на ЦК на БКП двата отбора са отделени от спортните клубове и разформировани, а на тяхно място се създават нови футболни клубове, които не са ведомствени, купата на ЦСКА е отнета, а титлата на Левски е присъдена на Ботев (Пловдив). Двата отбора са извадени от първенството. Персоналните наказания на футболистите са отменени в рамките на следващата година, а през 1990-а отборите възвръщат имената и купите си.

по публикации във вестник „Народен спорт“, вестник „Тема Спорт“, вестник „24 часа“, gol.bg, blitz.bg

Срамно, грозно, недопустимо - така най-лаконично може да се характеризира това, което се случи на финалния мач за купата на НРБ между отборите на ЦСКА „Септ. знаме“ и „Левски-Спартак“. А може да се намерят по-силни думи и те няма да бъдат пресилени. Отказваме се да коментираме мача в спортно-технически аспект, защото на терена в много и много по-голяма степен имаше грозни неща, отколкото футбол.

Как иначе да окачествим безбройните фалове, не позволяване на противника да играе, падания, симулации, апострофи към съдията, саморазправи, подкосявания, размяна на юмруци и какво ли още не от арсенала на неспортсменството, който сякаш беше изпразнен докрай. И всичко това зачестяваше от минута на минута, за да стигне своя апогей към края на мача, когато вече печалните сцени станаха и масови. Вижте само колко са наказателните картони: червен - на Пл. Николов, Спасов от „Левски-Спартак", Янчев от ЦСКА „Септ. знаме“; жълти - на Н. Илиев, Пл. Николов, Сираков от едната страна, на Янчев, Тинчев от другата. Общо 8 наказателни картона, от които 3 червени, това е сериозно обвинение за поведението на футболистите. При това тези картони можеха да бъдат много повече, ако съдията Ясенов се придържаше стриктно към правилника. Но и той човекът, какво да прави - видя се в чудо сред куп сякаш освирепели футболисти на терена, сам изненадан от необузданото им поведение, а се играеше и все пак финал за едно от най-големите футболни отличия на страната, каквото е купата на НРБ, който трябваше да има справедлив спортно-технически завършек. И все вярваше, че разумът ще надделее. Не би. Това ли подобаваше за един финал?!

Тези самозабравили се момчета сякаш нехаеха, че разочароват десетки хиляди зрители по трибуните, че по телевизията ги наблюдават още милиони хора. А на терена бяха и куп национални състезатели, които тази пролет ни донесоха толкова много радост, за... да ни поднесат сега такава горчивина в местен, клубен мащаб!

И все пак в случая вината трябва да бъде разграничена. Не искаме да оправдаваме някои футболисти на ЦСКА „Септ. знаме", за техните провинения, но струва ни се доста повече бяха тези на състезателите на „Левски-Спартак“. Те играха слабо и ЦСКА „Септ. знаме“ напълно заслужено спечели. И вместо да търсят вината в себе си, в своята стихийна и неорганизирана игра, футболистите в сини фланелки тръгнаха по обратния, нежелателния път. Пл. Николов (макар и късно) и Спасов си получиха заслуженото, но по пътя към съблекалнята трябваше да поемат и Михайлов (позволил си дори да блъска съдията!) и Сираков (размахал юмруци). Една загуба трябва да бъде приета спортсменски, особено когато си бил надигран. Колко пъти през последните години „Левски-Спартак“ побеждава в първенството и в турнирите ЦСКА, но от обратната страна до подобно поведение не се е стигнало. Надяваме се, че поведението на редица играчи на „Левски-Спартак“ ще бъдат трезво обсъдени от ръководството на футболния клуб и на дружеството. ЦСКА „Септ. знаме“ също има за какво да си поговорят на тази тема. А и БФФ вярваме ще вземе отношение по случая.

Добре, че страстите след мача поутихнаха, победените все пак намериха сили да поздравят победителите, дори малко позасрамени от поведението си.

Но лошият спомен ще остане задълго да ти горчи...

източник вестник „Народен спорт“

Галерия

Репортаж