Емил Костадинов

Начало
Профили
Емил Костадинов

Емил Костадинов /Екзекуторът на петлите/
Емил Любчов Костадинов

Дясно крило, Нападател

Националност

България

Дата на раждане

12 август 1967 г. /на 59 години/
София

Кариера в ЦСКА по сезони

Сезон	Мача	Гола
1984/85	3	0
1985/86	21	4
1986/87	33	7
1987/88	32	14
1988/89	46	23
1989/90	42	15
1997/98	12	7

Успехи като футболист в ЦСКА

3×	Шампион 1986/87, 1988/89, 1989/90
4×	Национална купа 1984/85, 1986/87, 1987/88, 1988/89
1×	Суперкупа на България 1989/90
4×	Купа на Съветската армия 1984/85, 1985/86, 1988/89, 1989/90

Кариера Като Футболист

Период	Клуб
юли 1984 – юни 1990	ЦСКА
юли 1990 – юни 1994	Порто
юли 1994 – дек 1994	Депортиво Ла Коруня
яну 1995 – юни 1995	Байерн (Мюнхен)
юли 1995 – юни 1996	Байерн (Мюнхен)
юли 1996 – юни 1997	Фенербахче
юли 1997 – дек 1997	Тигрес УАНЛ
яну 1998 – юни 1998	ЦСКА
юли 1998 – яну 2000	Майнц 05

Кариера в клуба

189

Мача

14674

Минути

70

Гола

15[2]

Жълти картона

1[2]

Червени картона

	Мача	Минути	Гола	ЖК[2]	ЧК[2]
Първенство	130	9802	43	7	1
Купи	41	3295	21	6	0
Международни	18	1577	6	2	0

[2] Статистиката за картоните не е точна преди 2001

Юноша на ЦСКА, играе като дясно крило и нападател, привлечен в първия състав през юни на 1984. Дебютира за армейците на 11 декември 1984 при победата с 3:1 над Академик София, а първи гол бележи на 2 февруари 1986 при победата с 4:2 над Чирпан в трети кръг на купата на Народна република България. Бързо се утвърждава и оформя атомно трио с Христо Стоичков и Любослав Пенев.

Трикратен шампион на България през 1986/87; 1988/89; 1989/90, четирикратен носител на купата на България 1984/85; 1986/87; 1987/88; 1988/89, четирикратен носител на купата на Съветската армия през 1984/85; 1985/86; 1988/89; 1989/90, носител на суперкупата на България през 1989 всички с ЦСКА. Полуфиналист за КНК с ЦСКА през 1989, с българския тим играе и четвъртфинал за КЕШ през 1990.

В евротурнирите за ЦСКА има 21 мача и 8 гола (7 мача и 3 гола за КЕШ, 8 мача с 4 гола за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА).

Играе в отбора до юли 1990.

В началото на 1998 се завръща в ЦСКА, като остава до края на юни 1998.

След прекратяване на състезателната си кариера е футболен деятел. В началото на 2000 е назначен за изпълнителен директор на ЦСКА, като остава на поста до края на юни 2001. В началото на 2007 е член на управителния съвет и спротно-технически директор на ЦСКА, до септември 2009. През лятото на 2008 за един месец е изпълняващ длъжността президент на ЦСКА. През април 2010 отново е спортно-технически директор в ЦСКА, като остава в отбора до края на юни 2011. От 11 март до 1 юли 2013 за няколко месеца отново е член на УС на ЦСКА.

През юли 1990 преминава в състава на Порто Португалия, където игре до юли 1994. Двукратен шампион на Португалия 1991/92 и 1992/93, носител на купата на Португалия през 1990/91 и 1991/92. Полуфиналист в Шампионската лига с Порто през 1994. Изиграва 114 мача с 44 гола за португалския гранд. В периода от лятото до края на декември 1994 играе за Депортиво Ла Коруня Испания, като записва 9 мача с 2 гола за тима.

От януари 1995 е в Байерн Мюнхен Германия, като в първите шест месеца е под наем, а след това през юли 1995 е закупен. Изиграва 36 мача с 9 гола за баварския гранд. Превръща се в първият българин, вкарал гол във финал на европейски клубен турнир през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с Байерн Мюнхен Германия.

През юли 1996 става играч на Фенербахче Турция, където изиграва 25 мача и вкарва 11 гола. През юли 1997 подписва с Тигрес Мексико, като има 9 мача с 2 гола.

През есента на 1998 преминава в Майнц Германия, където играе до януари 2000, когато след 4 мача с 1 гол за тима прекратява кариерата си.

Футболист №1 на България за 1993, на трето място в анкетата за 1992 и 1995.

Известен е най-вече с прозвището си Екзекутора на петлите. На 17 ноември 1993 с негов гол секунда преди да изтече редовното време на мача Франция-България, вкарва втория си гол в мача и резултатът става 2:1 в полза на България, като по този начин той я класира за световното първенство в САЩ през следващата година. Бронзов медалист от световното първенство през 1994.

Докато играе за националния тим на България, Емил Костадинов отбелязва голове срещу противници като Германия през 1995, Бразилия през 1990, Франция през 1993, Италия през 1991, Испания през 1998, Шотландия през 1991, Швейцария през 1991.

За националния отбор дебютира на 24 декември 1988 срещу Обединените Арабски Емирства завършил 1:0 в Царджа, като става автор на гола. Последният му мач е на 24 юни 1998 срещу Испания, завършил 1:6 в Ланс, като отново е автор на гола. Участва на две Световни първенства (през 1994 в САЩ – бронзов медалист, играе в 7 мача и през 1998 във Франция – играе 3 мача и вкарва 1 гол) и на Европейското първенство в Англия през 1996, играе в 2 мача.

Общо има 70 участия в националния отбор и 26 вкарани гола. Преди това записва 4 мача за националния отбор на България до 18 години, 8 мача с 2 гола за формацията до 20 години и 10 мача с 4 гола за тази до 21 години.