KATO ДАЛЕЧЕН СПОМЕН

Никога досега двата съперника не бяха играли пред толкова малко публика. И съвсем сигурно е, че причината за това не е само в проливния дъжд, който се изливаше преди и по време на срещата. Местните любители на футбола, разочаровани напоследък от посредствените изяви на „зелено-белите", явно не очакваха тъкмо срещу футболистите на ЦСКА те да направят някакво чудо.

Може би и затова на полупразния стадион някак тъжно и безответно зазвучаха призивните гласове на една група клакьори на „Пирин“, чиято задача явно бе да повдига духа както на терена, така и по трибуните... Едва ли някой можеше да допусне, че на стадиона, известен като „Врящо гърне", „Пирин“ ще бъде принуден за мачове с ЦСКА да използва клакьори?! Може би отговор трябва да се търси единствено от състезателите.

Мачът не бе по-интересен от една приятелска среща между отбори, които добре се познават и уважават. А положението, в което се намираха и двата състава, не даваше основание да се очаква някаква люта битка - пиринци, успокоени от оставането им в групата, грешаха повече от друг път, а столичани показаха, че едната точка, която им е необходима, за да имат гарантирано второ място, могат да я вземат, когато пожелаят.

Въпреки това старши треньорът на армейците Аспарух Никодимов умело раздвояваше вниманието си между това, което става на терена, и предаването „Спорт и музика“ на Българско радио.

В хода на мача футболистите и на двата състава показаха някои добри изпълнения, но те бяха по-скоро нещо като, компенсация за онези, които ги наблюдаваха под дъжда. Хората от трибуните обаче ги приемаха повече с апатия, отколкото с възхищение, а емоциите, мъжката битка и спортните страсти между двата отбора сега бяха някакъв далечен, забравен спомен!

Благоевград

Николай КЕРЕМИДЧИЕВ

(Наш кор.)

в-к „Футбол“. Брой № 23/10.06.1991 г.