Развоя на мача ЦДНА - Спартак проведен вчера стадион „Народна армия“ бе интересен. Още в началото армейците устойчиво атакуват и в 5 минута Божков, който играе като нападател, има възможност да открие топката минава покрай гредата. След няколко минути Спартак изпълнява ъглов удар. Той остава неизползван. Следват разменени нападения, но и двата отбора няма заключителни удари и полувремето завършва 0:0.

След почивката ЦДНА установи надмощие, но нападателите не реализираха нито едно от многобройните удобни положения пред вратата на Спартак. това се дължи преди всичко на отличната игра на Соколов, който внасяш успокоение у защитата на Спартак, а от друга страна неправилната игра на нападателите на ЦДНА.

Докато в подготвителния в стадий на атаките нападателите имаха възможност да се организират, в зоната пред вратата те излишно продължително си подаваха топката един на друг, като всеки от тях се стремеше да снеме отговорността от себе си заключителния удар. В такива излишни подавания и забавяния на топката се появяваш особено много Панайотов, който през целия мач даде само един удар във вратата.

78-ма 79-та минута Спартак проведе две устремени нападения, които създадоха реална опасност за откриване на резултата. Ударите на Диев и Николов обаче бяха добре парирани от Кикиманов. Оттук нататък темпото на играта се засили и двата отбора напрегнаха сили за постигане на победа. При нападение в 85-ата минута Колев (ЦДНА) устремно напредна, в положение да отправи остър удар във вратата, в този момент вътре в наказателното поле Апостолов грубо го посрещна. Съдията Таков отсъди единадесетметров удар. Божков го превърна в гол. ЦДНА спечели с 1:0.

Отбраните и на двата отбора играха значително по-добре от нападателите. Но докато отбраната на ЦДНА се стараеше да подхранва нападението и организира атаките с точни подавания, отбраната на Спартак, дори и отличния Апостолов, в повечето случаи отбиваха високо и даваха тона за висока игра.

Спартакковци появиха силна воля за победа, показаха добра физическа подготовка и тактически обмислена игра. Винаги един или двама от нападателите от нападателите подпомагаха отбраната и същевременно организираха нападенията, които бяха устремни и опасни, защото се провеждаха на широк фронт и без излишни комбинации. Но … ударите във вратата бяха малко.

източник вестник „Народен спорт“