Развитието на мача за първенство между «Спартак» и ЦДНВ в първото полувреме изобилствуваше с хубаво построени нападения, но безрезултатност пред противниковите врати. Най-опасните удари в двете врати бяха дадени през първото полувреме от Божков (ЦДНВ) и Андонов (Спартак) при изпълнение на свободни удари. Обаче ударът на Божков е избит навреме от вратаря Христов, докато ударът на Андонов бе спрян от... мрежата в 33-та минута.

Спартаковци в събота постигнаха заслужен успех и можаха да се реваншират срещу ЦДНВ за загубата си в срещата между двата тима за Купата на съветската войска. Победата на «Спартак» същевременно е добър урок за ЦДНВ, чиито играчи, след загубата от «Спартак» във Варна, като че ли бяха подценили своя противник. Независимо от това, представителният тим на войската трябва да се установи на някаква тактика. Играта на нападателите на ЦДНВ в съботния мач беше твърде безформена. Всеки от нападателната петорка съвършено произволно пътешествуваше из игрището, вън от всякаква връзка с партньорите си и общата постановка на играта. Във военния тим най-добър беше Манолов, но той като че ли играеше сам срещу целия тим на «Спартак».

Справедливостта изисква да се отбележи, че «Спартак» почна добре мача. Неговите играчи печелеха борбата за всяка топка, свързваха се бързо и точно и в резултат на това дойде и постигнатия гол. Но от този момент спартаковци постепенно намалиха темпото и през второто полувреме на моменти някои от играчите просто спираха на място, ставаха безучастни към всичко, което ставаше около тях. Само играчите под номера 7, 9 и 11 показваха, че това не са «мъртви души», че те заемат определено място в тима. От «Спартак» най-добър беше бекът Апостолов, който задържаше иначе опасния Миланов при всички случаи. Но добри прояви имаха още вратарят Христов, младият хафбек Трайков и инсайдите Станков и Андонов.

И двата тима не можаха да покажат, дали тактиката им е построена на предварителни пресмятания или на фантазията на играчите. Нам ни се струва обаче, че едните и другите тактически варианти не трябва да нарушават общата схема, а да изхождат от нея. Творчеството на всеки отделен играч трябва да се направлява на по-нататъшното развитие на тактическите задачи. Установяването тактиката в играта на тима — това е закономерен резултат от продължителен учебен процес, а не вследствие на «измисляне» от треньора или игра на простия случай.

източник вестник „Народен спорт“ бр. 501, 30.05.1949