През първото полувреме личният пробив се оказа силно оръжие в арсенала на старозагорските нападатели. По този начин Киров, Петков, Белчев изненадващо изскачаха в гила на армейската защита и вратарят Филипов рисковано трябваше да се намесва. „Берое“ се опитваше да премине противниковата отбрана и с помощта на комбинация, но на тежкия, разкалян терен това много по-рядко водеше до голови ситуации. При един „триъгълник“ на Петков и Киров температурата пред вратата на ЦСКА се покачи рязко.

Докато в отбора на Стара Загора всички влагаха похвална амбиция и енергия и действуваха задружно, в редовете на ЦСКА имаше състезатели, които трудно установяваха връзка с колегите си, не се нагърбваха с отговорност, не можеха да преодолеят трудностите на терена. В предишните два мача Никодимов бе неуморим мотор, а сега — съвсем дезориентиран и пасивен. Някои от спринтовите атаки на старозагорци разкриха недостиг на бързина в крайната защита на армейците. Все пак ЦСКА имаше и силни периоди, при които Жеков се яви в удобни стрелкови позиции. През първото полувреме той с далечен удар отпечати топката върху напречната греда, а след почивката на два пъти беше на метри от голлинията, но поради лоша ориентация и бавна реакция позволи на противника да ликвидира опасностите. Дял за нулевия резултат имаше и Олимпиев, който разумно отби високи топки, здраво ловеше и останалите, изпратени от по-далечно разстояние.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 3225, 03.03.1969