ЦСКА​ „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“ – „ИНТЕР“ 1:1

СТИГНА СЕ ДО ТРЕТИ МАЧ

АРМЕЙЦИТЕ ВОДЕХА ИГРАТА

НА 3 МАЙ В БОЛОНЯ

Вчера на стадион „Васил Левски“ имахме обстановката на големия мач. Пълни трибуни, лозунги на приветствия и надежди не само от двете съперничещи си страни, но и от някои неутрални гости.

И онова особено възбуждение, което се носи над трибуните в минутите преди началния сигнал... Втори полуфинал за Купата на европейските шампиони след интригуващо 1:1 в Милано, подразнено любопитство.

(„Какво може да направи прочутият Интер, когато, се озове в такава неблагоприятна ситуация?“), софийски надежди...

Но ето — мургавият, чернокос испанец Заракиеги даде ход на играта. И българите я поеха в ръцете си. Да, колкото и да изглежда странно, световният отбор на „синьо-черните“ се загуби под напора на своите съперници. Бургнич тръгна като сянка след Якимов, Факети - след Атанасов; Пики, както обикновено, остана в дълбока зона пред своята врата, пред него се строи един блок, в който най-важна роля играеха Суарес и Корсо, които често виждахме в ролята на централни защитници в своето наказателно поле.

Този път контраатаката — силното оръжие на Интер — не се видя никаква, АЛ и отборът като цяло не показа нищо съществено, ако се изключат десетина по-съдържателни | минути след първия гол. Гласовете, които се чуха напоследък, че Интер е изгубил своята свежест, изглеждаха съвсем основателни.

Чудно бе да се види, как такива звезди като Мацола и Корсо не правеха нищо опасно за противника, да не говорим за нашумелия напоследък Капелини. От време на време проблясваше Доменгини, за да напомни, че този тим е имал опасна ударна сила... Или Факети, този всестранен футболист, който, увличан от маневрите на Атанасов, нямаше много лек живот, но все пак намери няколко пъти възможност за любимите ходове в близост до противниковата врата. Той се озова точно навреме пред вратата, за да от бележи и елин твърде важен гол в 62 мин.

Цяло първо полувреме Интер не застраши вратата на ЦСКА „Червено знаме“. Българската, зашита потушаваше навреме всяка искрица подклаждана от Суарес. Топката бе все в полето на италианците. Вярно е, че като правило в действията на българите имаше голяма острота.
Но проявяваха се и изключения, които караха гостите да изтръпват.

Още в 3-ата мин. Атанасов. са провря последователно между неколцина италианци и стреля опасно по диагонал; касаеше се за един метър, за да се стигне до гол, защото Сарти само изгледа топката…

В 5 мин. Цанев изпълни свободен удар, топката се отби от нечий крак, полетя на една страна, Сарти - на друга... Само корнер!

В 13 мин. пак свободен удар на Цанев, повторен удар (като в Милано), но този път топката отиде над вратата...

В 19 мин. Сарти лошо отбива топката, но „ножицата“ на Цанев не е точна...

22 мин. Пробив на Атанасов е спрян с непозволено блъсване Топката от свободния удар по диагонал прехвърля Сарти и влиза в мрежата. Но съдията не зачита гола, защото бил определил да се изпълни непряк удар! (Изобщо Заракиети имаше някаква слабост към непреките удари, дори и когато нарушенията изискваха да се даде пряк удар...)

Между 20 и 25 мин. Интер бе в състояние близко до гроги, но просто нямаше кой да го нокаутира с един гол. Суарес и Корсо се заселиха трайно в своето наказателно поле...
В 28 мин. комбинация на линията на наказателното поле завършва с неочакван удар на Якимов, но Сарти има щастието да бъде на пътя на топката, която укротява големи усилия...
40 мин. Капитална грешка на Пики при остро центриране на Маринчев. За съжаление Якимов не е нащрек, за да използва миналата наблизо топка.

43 мин. Голям шанс за Цанев - той получава обла топка от десния фланг и с глава отблизо прехвърля Сарти, но топката о6лизва горната страна на напречната греда...

Така завършва това първо полувреме, в което ЦСКА „Червено знаме“ бе отборът, който диктуваше, напираше, имаше възможности за гол. Но българите не вкараха гол... Струва ни се, че именно в този период те пропуснаха да елиминират своя противник, което щеше да бъде естествено и логично. Защото в тия 45 минути великият Интер не съществуваше.
Началните десетина минути след почивката бяха пак с преимущество на българите. Интер отново се затвори в своята черупка. Нашите играчи, като виждаха колко трудно е да се премине през човешката „синьо-черна“ стена, опитаха далечни удари. И един опит на Гаганелов за малко не постигна целта.

След 60-та мин. италианците се поокопитиха. Всъщност, като че ли те използваха, че съперниците им се умориха да се блъскат във въпросната стена. Изнесоха играта напред. И когато в 62 мин. отправиха първия свой удар към българската врата - постигнаха своя единствен гол. Корсо изпълни корнер, Мацола рязко отклони топката, а изскочилият неочаквано отляво Факети я засече пред носа на Йорданов — 0:1.

Какъв горчив факт! Каква несправедливост! Отборът, който играеше до този момент поне с една степен по-добре, трябваше да загуби...

Десетина минути българите бяха, с понижено самочувствие. И в този период се видя поне малко от майсторството на миланците — по-голяма точност в действията, бързо пренасяне на топката, по-интензивно движение. Но това бе само десетина минути. После те пак навлязоха в тяхното приспивно темпо. И пак инициативата взеха българите.

В 78 мин. продължителна о6сада на италианската врата завърши с удар на Радлев. Топката премина между краката на Бедин, а Сарти я видя чак кога то спря в ъгъла — 1:1.

Въодушевени, играчите на ЦСКА „Червено знаме“ опитаха да се доберат и до победа в останалите малко минути. Интер, потиснат и несигурен, намери за най-целесъобразно да задържа топката. Може би имаше оправдание за себе си. Но колко жалко бе да се види този голям тим в дребната роля да подава топката от Сарти на Бургнич, от Бургнич на Сарти, от Сарти на Суарес, от Суарес на Сарти —все около своето наказателно поле..., Така бе окончателно затвърдено неудовлетворителното впечатление от италианските шампиони.

Мачът завърши 1:1. Самият този резултат, общият сбор от двата мача и признанието, че нашият шампион бе равностоен съперник на висококотирания във футболния свят Интер е един несъмнен успех на ЦСКА „Червено знаме“ и на нашия футбол. Може би в този втори мач би се постигнал по-добър резултат, ако имаше пълноценна продукция от всички състезатели (Станков например не бе на висота, Радлев — също, Якимов избледня през второто полувреме, а Цанев, който бе най-изразителното острие на атаката, не прояви своите реализаторски способности). Този път защитата бе за похвала, и особено Гаганелов, Пенев и Маринчев. А активното първо полувреме на Цв. Атанасов бе неочаквано и за нас, и твърде полезно за отбора.

Двата отбора се уговориха третият мач да се състои на 3 май в Болоня. (Организацията на мача на друго място срещна непреодолими трудности, а в Болоня — постоянен съперник на Милано — българите се очаква да намерят добра обстановка за игра). Да се надяваме, че нашият шампион, вече опознал своя противник, добил самочувствие, ще покаже всичко най-добро, което има. Защото ако Интер има потенциални възможности, които не прояви в София, ние знаем, че и ЦСКА „Червено знаме“ може да даде повече.

Горе главата, момци!

Ал. ЯСНИКОВ

МАЛКО СТАТИСТИКА

                                                       ЦСКА Чзн                                      Интер

Удари към вратата                      12 (5:7)                                         4 (0:4)

Удари във вратата                      5 (2:3)                                           3 (0:3)

Ъглови удари                               2 (1:1)                                           3 (1:2)

Нарушения                                   29 (14:15)                                     29 (16:13)

ЗАБЕЛЕЖКА: Цифрите в скобите дават съотношенията между първото и второто полувреме.

ИНТЕРВЮ СЛЕД МАЧА

Ст. Орманджиев, треньор на ЦСКА „Ч. знаме“: „В този мач българският отбор съвсем не бе по-слаб от „Интер“... Тактическите концепции на двата отбора бяха такива, че те взаимно се уважаваха. Имахме повече възможности за гол, но не ги оползотворихме. Нашият съперник пък и този път се показа реалист и опозотвори единственат възможност, която му се удаде. Трябва усърдно да се подготвим за решителния трети мач!“

Х. Херера, треньорът на „Интер“ явно не бе доволен от своя отбор и отказа да коментира играта. Но все пак се произнесе: „Този път ЦСКА „Ч. знаме“ игра коректно. Публиката се държа кавалерски.“

Жозе Крае, подпредседател на УЕФА, дежурен на срещата: „Хубав, коректен мач и една обективна публика! Освен това, организацията на мача бе превъзходна. Ако имаха повече шанс, домакините можеха да спечелят. Дефанзивната игра на „Интер“ можеше да бъде наказана...“

Заракиега, съдия на мача: „Мачът бе коректен. Отлични впечатления имам от публиката. Футболистите на ЦСКА „Ч. знаме“ играха добре, но според мен не им стигаше бързината.“

ЕХО ОТ МАЧА ЦСКА „Ч.ЗНАМЕ“ – „ИНТЕР“

Когато имаме и способни младежи...

В сряда привечер напуснахме стадион „В. Левски“ със смесено чувство. Горди бяхме, радостни бяхме, че нашият шампион ЦСКА „Ч. знаме“ не само се противопостави достойно на двукратните носители на световната клубна титла, но в голяма част от срещата доминираше определено и не даваше никаква надежда на италианците. Тъжни бяхме, че игровото преимущество, особено през първото полувреме, не бе материализирано, че бе изпуснат един съвсем реален шанс да елиминираме реномирания тим и най-славно да отидем вместо него на финала в Лисабон.

Но и за това, което направиха нашите спортисти – хвала! Такива двубои не остават без последствие. Те имат широк обществен отзвук, резултатите се коментират широко в големия футболен свят. Статистиците записаха и оповестиха навред: за първи път „Интер“ е принуден да играе трети мач в европейския турнир! За нас бе особено приятно да установим как бързо се промени мнението за ЦСКА „Ч. знаме“ у самите италиански журналисти, някои от които след първия мач, като търсеха причините за неочакваното явление (1:1 в Милано!), си позволиха да обругаят нашия шампион. Сега те преминаха в друга тоналност: „У дома не можахме да дадем пълна оценка на ЦСКА „Ч. знаме“; в София се убедихме, че може да играе добре...“; „ЦСКА „Ч. знаме“ струва много повече, отколкото можеше да се предполага отдалече...“: „Българите са устремни, смели, със забележителни атлетически способности на отделни единици“ и пр.

Вярно е, че „Интернационале“ игра слабо. Но нашата поговорка добре е казала: „Мечката играе според тоягата...“ И ако е имало „страх и от противниците, страх и от резултата“ – това говори само положително за нашия отбор. Италианците просто са разбрали, че трудно се устоява срещу бойкостта, самоотвержеността, високия дух, които, съчетани с порядъчно техническо умение и тактически подход, могат да донесат небивало огорчение за звездите на Морати.

Не бива да идеализираме нещата преди тежката трета среща. Трябва да видим и своите недостатъци, за които ни обърнаха внимание и чуждестранните наблюдатели: дългото и бавно разиграване на топката, липсата на индивидуална бързина у някои състезатели. Но това са слабости, които изискват по-продължително време, за да бъдат системно отстранявани. Сега на дневен ред са проблемите на тактиката и на моралната закалка, досега решавани успешно и резултатно.

Иска ни се да обърнем внимание на две положителни явления от мача в сряда.

Нашият шампион прояви гъвкавост и творчество, като в някои моменти преустрои играта си, отърси се от всякакъв страх пред италианската контраатака, която явно не можеше да бъде осъществена поради неразположение – психологическо и игрово – на съперниците. Радлев по същество е защитник, но Радлев вкара решителния гол. А в атака понякога отиваха и Пенев, и Гаганелов, и Василев. Добра организация на защитата не позволи никакви волности на Мацола, Капелини и Доменгини. Голът за „Интер“ не падна от контраатака...

Другият обнадеждаващ момент е играта на младите. Вярно е, че Радлев трудно се ориентираше в тази сложна обстановка и при специална, необикновена за него задача, та не всичко у него изглеждаше издържано технически. Но и зрял играч в неговото положение трудно щеше да изнесе изрядно този мач. А Радлев успя да се реабилитира за моменитите на слабост със златния гол. Що се касае до Атанасов – в тая битка на високо равнище той изглеждаше със своите 18 години напълно равноправен и на колегите си, и на знатните съперници. Помогна му зарядът от настойчивост, постоянно старание, пълно отдаване на играта, смелост в отделни напрегнати ситуации. И забележете, че той бе пазен от Факети!

Тази възможност нашият футбол да нарежда младежи на 18-19 години във фалангата на най-добрите ни се струва най-радостният факт на срещата в сряда.

ЦСКА „Ч. знаме“ вече извърши много в този турнир. Но всичко ли? Ето че той отправи и едно смело предизвикателство, като се спря на Болоня за третата среща. Не се съмняваме, че този риск има основания. И може би най-голямото е, че разчита на своите кондиционни ресурси, които, поне засега, изглеждат по-големи, отколкото на противника. Ще бъдат ли използувани като тактическо средство?...

Ще видим в сряда.

Ал. ЯСНИКОВ

УСПЕХ, БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛИСТИ!

В сряда почто по едно и също време в Болоня и Глазгоу футболистите на ЦСКА „Ч. знаме“ и „Славия“ ще бъдат отново на терена, за да защитават спортната чест на своите дружества, престижа на българския футбол.

В Болоня интересът към третата среща на българските армейци с „Интер“ е изключително голям. Времето е доста топло, слънчево. Вестниците се отнасят със симпатии, към българите, излезли с чест от досегашните два мача с италианския шампион.

...

Желаем ви успех, български футболисти с вас ще бъдем в сряда вечерта!

СРЕД „ТИФОЗИТЕ“ НА МИЛАНО

В Италия, и по точно в Милано, престоях десет дни. Пристигнах в навечерието на мача „Интер“ – ЦСКА „Ч. знаме“ и отпътувах след втората им среща в София, която наблюдавах по телевизията. Далеч съм от мисълта да генерализирам и обобщавам впечатленият, свързани именно с тези две спортни събития. Ще се огранича върху видяното, прочетеното, чутото, до срещите ми с обикновените „тифози“ (запалянковци) и ако някои от тях са анонимни, това едва ли ще рече, че са измислени.

Едва седнали в таксито наето на миланската гара на път за хотела, и шофьорът се обърна към посрещача и придружвача ми, нашия кореспондент и голям приятел на България Данте Мерло:

• Кажете на господина, че е по-добре да свали значката на „Интер“, която носи на ревера си...
• Защо? – запитах изненадан. – Тя ми е подарък отпреди няколко години, когато българският национален отбор гостува на „Интер“...
• Защото всички от „Интер“ се мислят за богопомазани – отвърна троснато той. – Ще моля бог, ако утре им се случи нещо...
• Ще бъдете ли на мача, за да подкрепите тогава българите? – запита Мерло.
• Аз?! С тези цени!? Дано господин Морати каже „да“ на телевизията...

Но господин Морати, президентът на „Интер“, каза „не“ и нашият шофьор не наблюдава мача по телевизията. Нито филма на второто полувреме, както обикновено е прието. Наблюдаваха мача 66.720 зрители и „Интер“ инкасира 129 милиона лирети (б.а. – 1 долар – 620 лирети).

Седалището на „Интер“ е в центъра на града, на ул. „Данте“ и представлява луксозно и с вкус подредено учреждение. Отидох там на следващия ден, за да помоля за билет за срещата в неделя между „Интер“ – „Лацио“. Заедно с мен стълбите заизкачва Жаир, този същият Жаир, за когото печатът пишеше, че едва ли не е останал без крака в срещата с българите. Той свободно и непренудено взимаше стъпалата, но когато влязохме вътре ... закуца.

• Бедният Жаир! – каза портиерът състрадателно.
• Бедният Жаир! – повтори и административният секретар.
• Бедният Жаир! – чух да произнася и машинописката.

Оня само кимаше с глава, повъртя се и като не намери изглежда търсеното лице, изхвърча през вратата, без да съобрази, че трябва да куца...

Обработката на общественото мнение преди мача в София беше настроено на следната гама: «Ако българите играеха на «Сан Сиро» така опасно и твърдо, може да си представите какво ще бъде в София...» София изобщо прозърташе от спортните рубрики на печата като втори Термопили.

Някой си Креспи се мъчеше да надмогне «злата прокоба» и да обяви: «Ако българите се опитат да атакуват и навлязат в полето на «Интер», ще бъдат опечени като пилета на шиш...»

Гледах мача по телевизията в един препълнен от народ бар, както тук наричат аперитивите. Няма да цитирам всички коментарии на зрителите, но трябва да кажа, че те неизбежно завършваха с познатото възклицание: «Бедният «Интер»!... А накрая, след мача един непознат беше готов с отговора на този Креспи, който горе-долу, гласеше така: «На бедния Креспи порасна креста (гребен) и сега го тъкмят, да го пекат на шиш...» Италианците, като братовчеди на французите, също така не страдат от липса на чувство за хумор.

Запътих се към Галерията, един покрит базар, който свързва площада пред Скалата с площада пред Дуомо (катедралата). Тук е неофициалният главен щаб на миланските запалянковци. А то народ, обособен на групички. И всеки говори, жестикулира, ръкомаха, с оня темперамент, с който именно италианецът доказва, че е италианец, а не скандинавец или ескимос. Съжалявам само за едно: че не притежавах магнетофон. Иначе биха се получили чудесни звукови ефекти, достойни да илюстрират свадите, в който и да е масов филм или радиокомпозиция.

Едва си преправих път до една едра, висока жена в зряла възраст, която възбудено се обръщаше към заобиколилите я с: «Вие, миланците...»

«Вие, миланците, - ехтеше тя, - получихте чудесен урок от тези българи. Къде е вашият Херера, този фанфарон, какви измишльотини пак ще разправя! Но няма кой да му вярва, защото видяхме всички». И с възгласа: «Долу диктатурата на «Интер» и на Херера!» - тя прекъсна словото си, за да си поеме дъх.

«А, откъде сте вие, госпожо?» - я запитаха.

- «От Торино – отвърна тя с достойнство. «ЦСКА ви започна, ние ще ви довършим!» «Евива ла Ювентус!» - извикаха в ответ няколко души.

Дълго стоях в Галерията, защото беше не само интересно, но и приятно. От вси страни долитаха ласкави отзиви, думи пълни с възхищение и възхвала по адрес на ЦСКА.

На другия ден прочетох кажи речи всички вестници. Отзивите бяха повече от положителни и благоприятни.

Сега предстои третият мач в Болоня. Нашият футбол вече има много приятели в Италия. Нека да отговорим достойно на очакванията им.

Милано-София.

Ст. ПЕТРОВ

Предоставил В. Янкулов

източник вестник „Народен спорт“

Галерия

Видео