1:1 Под знака на предпазването

„Славия“ бе се превърнала цялата в предпазливост. Ясно бе, че при сегашната разлика в точките между двата отбора един равен нулев резултат щеше да означава успех за „белите“, пък и тактиката на контраатаката бе вече неведнаж дала резултат за тях в предишните двубои между тия съперници. Разбира се, при тази постановка много важно бе как ще играят защитниците. Те се справиха отлично; цялата крайна четворка изнесе хубав мач, като Шаламанов и особено Алексиев бяха многократно аплодирани – играха с висок дух и умение.

Червознаменци, със също солидна защита, имаха безспорно преимущество в средата на терена. Те владееха по-продължително топката, бяха по-активни. Но струва ни се, че силите им в този сектор бяха прекалено многобройни, в авангарда оставаха най-често само Цанев и Марашлиев (или дори само Марашлиев), които не успяваха да преодолеят препятсвията или пък стреляха неточно. Идеята да се осъществи еластично действие с включване на повече сили напред не винаги се осъществяваше. Присъствието на Радлев до Гаганелов даде възможност Пенев да играе напред, но той все още привиква към новата задача и още не е силна личност тук. Ще трябва да се прояви търпение към този ход, защото качествата на Пенев са обещаващи. Това може да бъде от полза и за националния тим.

Тактиката на „Славия“ бе на път да тържествува, когато устоя на първоначалния натиск на армейците, уби лудия ритъм и дори поведе в резултата след гол на Тасев. Но червенознаменци отново повишиха ритъма и скоро изравниха. Същевременно едно от остриетата на атаката на „Славия“ – Ал. Василев – излезе от игра поради контузия. Като че ли с това настъпи намалена активност на нападателите и свърши всичко опасно, което „белите“ можеха да създадат. Единствена цел им остана да убиват темпото и да запазят точката. Интересно бе, че и червенознаменци изглеждаха в последния четвърт час задоволени от това 1:1...

Ал. Ясников

Предоставил В. Янкулов