Домакините стартираха с нашумелите Саша Мъркич от „Железничар“ и Люпчо Костич от „Раднички“ — и двата отбора от Ниш, както и с Мариян Тодоров от „Раковски“.

Перейра — любимецът на шуменци, който закъсня с повече от седмица от бразилската си ваканция — по обясними причини бе сред зрителите.

Единайсеторката на ЦСКА излезе в познатия си състав, но през второто полувреме старши треньорът Георги Василев изведе почти нов отбор, подменяйки девет играчи.

Заледеният терен и изключително студеното време не позволиха на двата отбора да покажат нищо особено, затова старши треньорите нерядко трябваше да подвикват и напътстват възпитаниците си. Те често се хлъзгаха и рискуваха да се контузят. Понякога единоборствата преминаваха границата на търпимостта.

Жертва стана току-що влезлият Стойков от „Шумен“, който бе изнесен на носилка. Съдията Атанас Колев често се намесваше и тушираше конфликтите. Освен трите жълти картона, той изгони Радуканов от ЦСКА.

Михтарски и Нанков пропиляха шансовете на ЦСКА. Костич можеше да зарадва домакините, но улучи гредата на вратата на Попов.

Приятно впечатление направи с играта си Мариян Тодоров. Същото се очаква от него и в пролетните мачове.

източник вестник „Футбол“, бр. 512 от 25 януари 1996 г.