Алън Пардю

Кариера

Играе на позицията полузащитник. Започва да играе футбол в аматьорските дивизии докато работи като стъклар, първо в Уайтилийф Англия от 1980 до 1981 и след това в Епсом & Еуел Англия от 1981 до 1983. Следва период от шест месеца, в които работи в Далечния изток и не се занимава с футбол, за да се завърне на терена в редиците на Коринтиан Кежуалс Англия от 1983 до 1984. От 1984 до 1986 се състезава за Дулуич Хамлет Англия, след което в периода 1 юли 1986 до 17 март 1987 е футболист на Йоувил Таун Англия. На 17 март 1987 е продаден на Кристъл Палас Англия за 7 500 паунда. През сезон 1988/89 печели промоция във Висшата лига с тима. На следващата година вкарва гол за победата 4:3 на полуфинала за ФА Къп срещу Ливърпул Англия и участва в двата финала, които тимът му губи от Манчестър Юнайтед Англия. През следващия сезон 1990/91 е част от най-успешния сезон на тима завършвайки на трето място в шампионата и печелейки Фул Мембърс Къп след победа с 4:1 над Евъртън Англия. Записва 24 мача за тима през сезон 1987/88, 57 мача с 2 гола през сезон 1988/89, 51 мача с 8 гола за сезон 1989/90, 27 мача с 1 гол за сезон 1990/91 и 9 мача с 1991/92, или общо 168 мача с 12 гола за тима. На 21 ноември 1991 преминава в Чарлтън Атлетик Англия. Изиграва 26 мача с 2 гола за сезон 1991/92, 34 мача с 10 гола за сезон 1992/93, 38 мача с 11 гола за сезон 1993/94 и 25 мача с 3 гола за сезон 1994/95 или общо 124 мача с 26 гола за тима. От 21 юни до 30 юли 1995 записва кратък наем в Тотнъм Хотспърс Англия като изиграва 4 мача. След като има вариант да продължи кариерата си в Хонконг избира да подпише с Барнет Англия на 31 юли 1995. Изиграва 47 мача през сезон 1995/96 и 32 мача за сезон 1996/97 или 79 мача за тима. През 1997 преминава в Рединг Англия, но не записва официален мач за тима, след което слага край на кариерата си. 

Играе за „В“ националния отбор на Англия, съставен от аматьори по времето, когато се състезава за Дулуич Хамлет и Йоувил Таун. 

Започва да работи като играещ помощник треньор на Тери Буливант в Барнет Англия, след което го следва като играещ помощник треньор в Рединг Англия от 1997. През март 1998 е назначен за временен старши треньор на Рединг след напускането на Буливант. Първият му мач начело е на 21 март 1998 при загубата с 2:0 от Хъдърсфийлд Таун Англия. На 25 март 1998 е освободен от поста и до лятото на 1999 е старши треньор на втория отбор на Рединг, след което тази формация е закрита. На 13 октомври 1999 за втори път е назначен за временен старши треньор на Рединг, но след отличната му работа начело е оставен на поста след като ги спасява от изпадане. През сезон 2000/01 губи плейоф за влизане в Английската първа футболна лига, но на следващата година ги води към директно влизане там. През сезон 2002/03 завършва четвърти в тази лига и губи финален плейоф за горната дивизия. След отличното му представяне Уест Хям Англия пожелава да го привлече като старши треньор, но Рединг отказва. Води тима в 211 мача. На 10 септември 2003 той сам разтрогва договора си и на 20 септевмри 2003 след успешни преговори между двата тима поема Уест Хям. През първия си сезон начело стига до загубен плейоф срещу Кристъл Палас Англия. През следващия сезон 2004/05 все пак стига до спечелен такъв и промоция. Сезон 2005/06 е успешен с 9 място и стигане до финал във ФА Къп, който губи след дузпи от Ливърпул Англия. Мениджър за месец февруари 2006. През сезон 2006/07 инерцията е загубена както в първенството, така и в купата на УЕФА. След 163 мача начело на 11 декември 2006 е освободен. Няколко дена по-късно на 26 декември 2006 поема Чарлтън Атлетик Англия. Поема тима в криза и въпреки подобрената статистика не успява да задържи тима в Премиер Лига. В следващите два сезона не успява да върне тима в горната дивизия и след 90 мача начело напуска на 22 ноември 2008. На 17 юли 2009 е обявен за новия мениджър на Саутхамптън Англия. В труден сезон и след наказание с отнемане на 10 точки почти до последно е в борбата за плейоф. За да затвърди позитивния сезон стига до спечелването на трофея на Футболната лига за сезон 2009/10, първи трофей за тима от 1976. Въпреки това след скандал със собственика на тима след 64 начело е отстранен на 30 август 2010. На 9 септември 2010 е назначен за старши треньор на Нюкасъл Юнайтед Англия. Започва със знаменателна победа с Ливърпул с 3:1 на 11 декември 2010. Печели наградата треньор на сезона в Премиер лига за сезон 2011/12 и наградата на треньорите в Премиер за същия сезон, след като довежда тима до участие в евротурнирите и е единствения английски треньор с двете награди в един сезон. Следващият сезон води тима си до четвъртфинал в европейските турнири. Мениджър за ноември 2013. През втората част на сезон 2013/14 отборът му се срива. Формата се вдига отново едва през месец ноември 2014, с което е избран за мениджър за месец ноември 2014. Започва разговори с Кристъл Палас Англия през декември 2014 и на 3 януари 2015 поема тима след компенсация от 3,5 милиона паунда и 185 мача начело на Нюкасъл. Поема тима в долната таблица на класирането и го води в горната. В следващия сезон прави изключителен първи полусезон и доста лош втори, но спасява тима от изпадане и го води до финал във ФА Къп загубен от Манчестър Юнайтед Англия с 2:1. След лошо начало на сезон 2016/17 и 87 мача начело е освободен на 22 декември 2016. На 29 ноември 2017 застава на кормилото на Уест Бромич Албион Англия. След само 21 мача начело напуска на 2 април 2018. Първият му клуб извън родината става АДО Ден Хааг Нидерландия, който поема на 24 декември 2019. След само 8 мача начело и с прекъснат заради пандемията от Ковид-19 сезон напуска на 28 април 2020. На 23 ноември 2020 е назначен като технически директор в ЦСКА, а от 26 юли 2021 става консултант на акционерите по футболните въпроси. На 15 април 2022 става временен старши треньор на ЦСКА. На 28 април 2022 е обявено, че остава за постоянно на поста старши треньор на ЦСКА, като след края на сезона на 1 юни 2022 се разделя с клуба. На 14 септември 2022 поема Арис Солун Гърция, за да остане до 6 февруари 2023.