Вчера в полуфинал за купата на Съветската армия „Левски“ и ЦДНА отново застанаха един срещу друг. Срещата дойде някак набързо, изведнъж. Но въпреки това стадион „В. Левски“ беше тесен, за да побере всички желаещи, които искаха да видят това голямо спортно събитие — фактически финал.

За скъпия дар в чест на Съветската армия състезанията между ЦДНА и „Левски“ винаги са били наситени с драматизъм. За тях се е говорело дълго време след това.

Докато ЦДНА в самото начало се впусна в настъпление, то левскарите се стремяха да запържат напора. Назад се връщаха Костов, Илиев и Абаджиев.

„Сините“ подхождаха спокойно и с дълги подавания в дълбочина създаваха заплаха пред Андонов. Атаките на армейците бяха по-трайни, но се изграждаха с много комбинации. Стрелба във вратата почти нямаше. През първите 45 мин. се създадоха опасности пред двете врати, но те бяха спасени или от Дервентски и Андонов, или пък от защитниците. ЦДНА беше повече в нападение, но не съумя да поведе резултата.

След почивката картината не се промени много. „Левски“ стана по-активен. Илиев премина на предна позиция и създаде доста работа на армейската отбрана.

Играта стана по-мудна, липсваше и целенасоченост и резултатност. При много борба и остри схватки редовното време изтече без голове.

Последваха две продължения по 15 минути. Веднага пролича свежестта у „Левски“ и умората у ЦДНА. Панайотов се изтегли на лявото крило (застави го контузията от миналия мач). Михайлов не можа да бъде в унисон с партньорите си, умората надделя и той стана муден.

В 93 мин. Димитров проби отляво, би остро, но... в напречната греда. В 99 мин. стадионът проехтя... г-о-о-л! ... Съобразителният Илиев се промъкна пред Манолов и отблизо прати в мрежата — 1:0 за „Левски“. Едва сега се заигра както трябва на турнирен мач. Всички играчи бяха в движение. А ударите в гола зачестиха.

Последните 15 минути се игра в наказателното поле на „Левски“. „Сините“ се върнаха и бранеха вратата си. Обръчът от време на време се разкъсваше и пред ЦДНА ставаше опасно.

Така в 115 мин. след едно контранападение на „Левски“ Абаджиев, Йорданов, Костов, Илиев се озоваха сами срещу Ковачев. Той бе безпомощен. Точният пас на Костов намери Йорданов, който отблизо разтърси мрежата — 2:0.

Победата бе вече осигурена. По трибуните и на терена за „сините“ имаше много радост. „Левски“ спечели заслужена победа и с това си осигури участието във финала, който ще се проведе на 7 ноември.

Срещата беше изпъстрена с критични моменти. Имаше динамични схватки, бойкост и бързина. Но липсваше нещо, което е много важно за една футболна среща от такъв характер — красотата на техническото майсторство, ефикасността на комбинациите. Може би сериозността на мача го отежни.

Като че ли напрегнатата обстановка на зеления терен и трибуните хвърли отпечатък върху качеството. А някои играчи бяха напълно завладени от това „високо напрежение“. Имаше случаи, когато в двубоите се влизаше не само остро, но и грубо. Пеев и Ракаров бяха отстранени за некоректна игра. Манолов и Йорданов също минаваха границите на твърдостта.

А невнимателна намеса на Филипов в борба за топката с Божков стана причина капитанът на ЦДНА да получи тежка контузия, която ще го извади за известно време от строя. Практиката показва, че състезател, който не умее да владее нервите си, не е пълноценен. За саморазправа със съдията бе отстранен и Филипов.

Съдията Й. Таков положи усилия и не направи съществени пропуски в този тежък мач, но в началото не беше достатъчно решителен и това доведе до нежелателни грубости.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 1456, 24.10.1957