В стратегическия план на съперника изразителната победа бе единствената цел. След онова 2:0 за ЦФКА „Средец“ в София. И на нея домакините бяха подчинили всичко — клубът отказа прекия телевизионен пренос за Гърция и България, с намерение да се привлекат повече зрители на Олимпийския стадион. Треньорът Бенгстон пък ги подканяше от страниците на вестниците да станат негов „дванадесети играч“, като им обещаваше в последното издание на в. „Атлетики“, че победата от 3:0 би ги задоволила.

Голям шум се вдигна и около звездата Саравакос, играчът, на който се залагаше много. Всичко това изигра своята роля. Атмосферата бе за игра, настройката за победа. Над 60 000 френетично настроени запалянковци караха стадиона да трепери от възгласи. И това бе един допълнителен допинг за домакините, които в началните минути действуваха тотално в атака, с динамични ходове, опитваха се да надделеят над нашите в полето на Вълов.

Тези ходове бяха очаквани, нормални за такива турнирни мачове и армейците се оказаха готови за тях. Съпротивителният защитен вал, който бе изграден, освен че неутрализираше високото напрежение „по линия Саравакос — Нилсен“, служеше и за предмостие, от което се раждаха редки, но опасни контри към вратата на Сарганис, в които главни роли изпълняваха Пенев, Стоичков, Костадинов.

Със стабилната си игра в крайната линия, с похвалното си движение в средата на терена, армейците поохладиха победните намерения на домакините. И макар че допускаха съперника по-често в своята половина, не му позволяваха да застрашава сериозно Вълов. А ПАО така и не показваше и недоказваше, че е отбор от класа, че знае как да побеждава. Нямаше я идеята в играта, разчиташе се повече на физическа мощ, на майсторството на Нилсен, на импровизациите на Саравакос. Те обаче бяха охранявани, макар че се опитваха да намерят място за атака от различни места на зеленото поле.

В този план играта вървеше добре за нас, а нулевото равенство, при което завърши първата част, бе реален израз на съотношението на силите на терена.

Началото на второто полувреме показа, че силите в нашия отбор и майсторството са значително по-големи. Все по-често червената атака се пренасяше трайно в полето на съперника.

Най-напред, в 62-ата мин., когато Пенев (той пропусна да се разпише и в началото на първата част) излъга и вратаря, но изпрати топката в аут. Нещата обаче следваха логичния си ход. Все по-осезателно ставаше присъствието на нашите футболисти пред вратата на Сарганис. При една атака в 85-ата мин. Стоичков остана сам срещу вратаря, бе спънат и Пенев превърна в гол отсъдената дузпа.

Така, футболистите на ЦФКА „Средец“ постигнаха победа, която показа, че те са по-добрият, по-опитният, по-зрелият тим. С две победи в София и Атина, (преди това с 2 победи над „Интер“ Братислава), те се класираха за четвъртфиналите в авторитетния турнир за купата на носителите на национални купи. Останаха единственият български тим, който ще защитава честта на клубния ни футбол на голямата европейска футболна сцена.

източник вестник „Народен спорт", бр. 6280, 10.11.1988

Галерия

Репортаж

Сувенири