Йордан Филипов

Кариера

Юноша на Локомотив София, играе като вратар. През юли 1963 преминава в Розова долина Казанлък, където дебютир. През юли 1964 е привлечен в Спартак Пловдив, като записва 21 мача за тима. През есента на 1965 подписва с ЦСКА. Дебютира за армейците на 31 октомври 1965 при победата с 2:1 над Спартак Варна. През почти цялото време в тима ще заформи невероятна борба за титулярно място със Стоян Йорданов. Осемкратен шампион на България с ЦСКА през 1965/66, 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1975/76 и 1979/80 и четирикратен носител на Купата на Съветската армия през 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74. Полуфиналист за КЕШ през 1967. За ЦСКА има 27 мача в евротурнирите (19 за КЕШ, 4 за КНК и 4 за купата на УЕФА). През юли 1980 става състезател на Дунав Русе, като записва 39 мача за тима. През юли 1981 акостира в Сливен, където играе в 44 мача. През юли 1983 става футболист на Рабат Аякс Малта, има 22 мача за тима. Шампион на Малта за сезон 1984/85. Завръща се в ЦСКА от юли 1985 и остава в тима до началото на 1988 като прибавя шампионска титла, купа на Народна република България през сезон 1986/87, купа на Съветската армия през сезон 1985/86. Завършва кариерата си в Черно море Варна от началото на 1988 до яниуари 1989. Има 253 мача в А група (180 за ЦСКА). Футболист със сигурна игра и добри рефлекси. На 26 ноември 1988 на възраст от 42 години, 5 месеца и 8 дни пази за Черно море срещу Локомотив Пловдив, което в този момент е рекорд за България.

Има 28 мача за "А" националния отбор в периода 1968 до 1979, 1 мач за "Б" националния, 4 мача за младежкия тим и 2 мача за юношеския национален отбор. Участва на Световното първенство през 1970 в Мексико, но не влиза в игра.

Помощник треньор в ЦСКА по времето на Борис Гаганелов, Божил Колев, Христо Андонов и Пламен Марков от април 1994 до януари 1996. Треньор на вратарите в ДЮШ на ЦСКА.