Трудно е да се определят тия, които най-много допринесоха да се наслаждаваме на днешната футболна атракция. Особено от „Дунав“, в който безусловно всички действуваха като механизъм на прецизна машина. Крайната отбрана бе рядко енергична и ефикасна, полузащитниците, подпомогнати от Калчев, владееха по-често средата на терена и подстъпите към Найденов, а нападателите летяха като [бои] и щурмуваха, стреляха... И все пак три имена заслужават изтъкване: централните бранители Калайджиев и Ракаров и главният съдия Аг. Ставрев, който ръководи безупречно и не позволи играта да се изроди.

Срещата започна с непрекъснат натиск на русенци. В 17 мин. Цанов прати топката в мрежата, но Йорданов бе попаднал в засада. Малко след това централният нападател на дунавци се отскубна, излъга Найденов, но... пак засада! Дойде най-сетне и голът — реален израз на надмощието на домакините през първото полувреме. В 39 мин. Василев II от неизгодна позиция стреля леко и отмерено — 1:0 за „Дунав“. В замяна на това Миланов и Панайотов завършиха две хубави атаки с... неточна стрелба. Впрочем отсъствието на изтъкнатите Колев и Манолов, неочаквано агресивната и точна игра на дунавци и особено реалната опасност от загуба накараха столичните армейци да обработват топката несигурно, нервно, без добра връзка между отделните линии и играчи, с безсмислени и чести прегрешения в борбата за топката. Точно това им попречи да използуват за „реми“ поне финалния натиск.

източник вестник „Народен спорт“, 1823, 07.03.1960