Не, не трябваше така да започне футболното първенство в „А“ РФГ! Може да се обясни всичко — и напрежение, и нерви, и стремеж да се надделее над съперника. Но никакво обяснение, а по-малко извинение, трябва да се предлага, когато се констатира, че вчерашният мач постави рекорд — бяха отсъдени 55 наказателни удара за груба и непозволена игра, толкова, колкото не е имало в нито един мач у нас (нито в „А“ РФГ, нито международен) през изтеклите 12 месеца...

Неприятно ни е да пишем за това точно сега, когато приветствуваме новото първенство в групата на майсторите. Но това трябва да се изтъкне и порицае пред цялата наша спортна общественост.
Чудно бе, че не се получи някоя тежка контузия на играч през първото полувреме. Тогава като че бе подета жестока война срещу дрибъла. Всеки, който водеше топката и се опитваше да излъже и прехване противник, биваше преследван, блъскан, хващан с ръце, „събарян“... да се чуди човек как може такива челни отбори и играчи да не държат за своето реноме и да се впускат в маниер на игра!

Защото това вече беше възведено в маниер на игра. Така в безжалостно блъскане на играчите и топката минаха 20—30—40 минути. Един разочарован зрител край нас подхвърли иронично: „Надявам се, че след тази демонстрация на кеч ще се състои и футболен мач!“

Чак към края на полувремето, без да свърши борбата,

\ЗАПОЧНА И ФУТБОЛЪТ.

„Левски“, който почти непрекъснато имаше териториално надмощие и отправи редица удари към Найденов, направи няколко устремни нападения, с които постави в шах защитата на ЦДНА. Най-зрялото положение за гол имаше Йорданов в 40 мин. Впрочем, той си го създаде сам, като стремително излъга четирима армейски защитници и остана сам срещу фронта на вратата; Найденов без надежда излезе насреща му, но Йорданов би силно и топката профуча на сантиметри от левия дирек...

Любопитни бяхме да видим новото нападение на ЦДНА в решителен мач, както и Панайотов в нова роля. Но в тия минути трябваше да видим потвърждение на правилото, че само добри играчи отбор не правят! Нападението на ЦДНА бе нападение без нужното разбирателство и връзка, при това с присъщата на младостта му наивност, която се прояви най-много в начина, по който ставаше жертва на изкуствените засади на левскарите. През 45 минути записахме само един армейски удар (този на Романов в 7 минута и то над напречната греда). Панайотов с № 5 бе прикован назад и скован от териториалното надмощие на „сините“.

ЕДИН ГОЛ — СИГНАЛ ЗА ПРЕЛОМ

Началото на второто полувреме не донесе някакви промени в общия рисунък на играта — пак твърдост без мярка, пак надмощие и опити за стрелба на „Левски“.

В 52 мин. Соколов се пребори с Манолов за една топка, пусната на линията на наказателното поле, откопчи я (Манолов евтино му я остави!) и докато да се намесят други, би остро по земята към десния ъгъл. Найденов плонжира, но топката мина под него и отиде в мрежата за „Левски“!
Този гол като че ли беше сигнал за прелом в играта. Тя се оживи. Играчите като че ли забравиха за грубостите, защото темпото ги принуждаваше да насочат вниманието си другаде — да обработват по-икономично топката, по-бързо да я изнасят напред. Върховното напрежение на силите изви всичко скрито и вече армейското нападение намери по-точни и по-опасни ходове. Именно тук, особено с бързината на действието, то намекна, че има бъдеще. Постепенно то сви обръч около Божилов, за да се говори вече по-нататък за непрекъснато надмощие на ЦДНА.

СИНИТЕ ЗАЩИТНИЦИ ПРЕЖИВЯВАХА ТЕЖКИ МОМЕНТИ

В 56 мин., след ъглов удар, Ранков с глава отправи остро топката към вратата, но Божилов я закова на самата голлиния...

И все пак ответен гол не падаше. Очевидно нещо липсваше на ЦДНА. Треньорът Кр. Милев направи смяна — вкара в игра Костадинов в полузащитната линия, а изпрати Панайотов на предна позиция. Скоро обаче неговият колега К. Георгиев потърси противодействие — той смени Костов със защитника Вуцов, защото виждаше, че самият натиск на ЦДНА отвежда „Левски“ в глуха защита и тя трябва да бъде подсилена.

По-нататък играта на „сините“ бе съвсем деструктивна, от изкуствените засади през задържането с дрибъл и пас, та до сляпото отбиване на топката далече напред... Тя се връщаше методично пред Божилов, там в два случая на корнери по два пъти се струпваха по 21 играча!..., но левскарите издържаха докрай и се прегърнаха доволни, за да се поздравят с редкия и напълно заслужен успех.
На фона на общо незадоволителния мач все пак се открои, макар и непостоянно, играта на синьото нападение, което трябваше да компенсира някои слаби пунктове в средната линия (Арсов). Соколов се отличи не само със своя гол, но и с редица други ходове и заслужи би най-висока оценка.

Съдията Г. Христов бе прекалено толерантен към грубите прояви.

КАКВО ГОВОРИ СТАТИСТИКАТА?

Удари към вратата: „Левски“ — 14 (в очертанията 5); ЦДНА — 9 (в очертанията 2).
Ъглови удари: „Левски“ — 1; ЦДНА — 4.
Засади: „Левски“ — 6; ЦДНА — 12.
Непозволена игра: „Левски“ — 25, ЦДНА — 30.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 1906, 17.09.1960