Време ветровито и след терен - добър, публика - 3,000 души.

Тази среша за купата на Съветската армия бе лишена от онова, което обикновено е присъщо на такива турнирни мачове: боевия заряд, устрема, страстта към победата. Ето защо тя твърде много напомняше на тренировъчна : игра. Варненци се показаха необичайно плахи и смутени и търсеха повече ширината на игрището, за да разиграват топката. Светлосенките в играта на Кирчев даваха отражение и върху останалите защитници; впрочем Кирчев, особено през първото полувреме, игра тактически погрешно, като позволяваше на Панайотов да получава и обработва безпрепятствено всяка топка. Известно е как това допада на армейския нападател!

Напред единствен Ив. Филипов, автор и на прекрасен гол от движение, се открояваше в мъглявината, сред която се мотаеха колегите му и особено Пандов. Но, както казва една поговорка, един на фронта не е войник.

От първото официално излизане на армейците на софийски терен се очакваше повече. Отсъствието на Маволов, Колев и Стоянов се чувствуваше, но и с тях пукнатините в отделните звена едва ли биха изчезнали. Отборът като цяло звучи една гама по-ниско, верният тон отпреди е мъчно да се намери. Да оставим настрана Кошев, който има щастието да играе срещу един крайно несъобразителен нападател, какъвто се показа Стефанов. В действията на младия Костадинов (бел. Панталей Димитров) напират излишни младежки увлечения, който той мъчно сподавя и поради това разходва прекомерна енергия. В нападението и Кръстев, и Николов, да не говорим за Драгомиров и заменилия го Цанев, недостатъчно разбараха и проумяваха замислите на по-опитните си другари Панайотов и Янев. Безспорно това са само първи впечатления, но все пак твърде показателни за състоянието, в което се намира понастоящем нашият републикански първенец,

От малкото хубаво, което тази среща поднесе, зрителите сигурно обаче ще запомнят примерното държане на всички състезатели без изключение и мъжествеността, с която спартаковци приеха явната несправедливост: отбелязания гол от Янев в положение на засада, за която пом. съдията Г. Христов необяснимо защо предпочете да си затвори очите!

източник вестник „Народен спорт“