Един любител на образите бе оприличил на пирамида турнирната борба чрез елиминиране. Колкото по-високо се изкачват отборите, толкова по-малко площ остава, на която може да се стъпи. На последния етап има място в размер на ... едно игрище. По-горе вече могат да стъпят само 11 души, не повече. Там е пиедесталът на победителите. Там ги чака купата.

Отдавна се заизкачваха по тая пирамида стотици отбори в нашата страна, от градове и села. Стремяха се нагоре, към привлекателната и скъпа купа на Съветската армия, към тоя светъл символ на българо-съветската дружба.

Турнирната борба има един, суров закон: „Загубиш ли — отпадаш.“ Той дава особена окраска на мачовете. Волевият фактор играе по-голяма роля от друг път. Умението да се съсредоточат моралните и физическите сили на всеки отделен играч и на целия отбор в един мач или в къса поредица от мачове носи успех. Победата обикновено осенява онзи състав, в който умението се надпреварва със силната воля. Затова, впрочем, никой не се учуди, когато на финала дойдоха ЦДНА и „Спартак“ (Пловдив). Търсите ли умение? — Най-много го има в ЦДНА. Търсите ли силна воля? — Ще я откриете най-много в пловдивските спартаковци. Това, разбира се, не значи, че на ЦДНА е чужда волевата игра, или че у спартаковци няма достатъчно умение. Работата е в това, че с тия особености двата отбора изравняват своите възможности. Та нали през това лято в София „Спартак“ (Пловдив) победи първенеца ЦДНА...

Първите моменти са посветени на плахи опити. Отборите се знаят и няма защо дълго да се проучват. Още в първите ходове обаче стана ясно, че спартаковци са направили грешка, когато са определяли своя състав. Диев на дясното крило е още под влиянието на контузията, която е получил в мача с „Ударник“. Той куца, неповратлив е, няма го неговият внезапен старт и бърз спринт. Диев е голмайсторът на „А“ РФГ, той е любимец и на публиката, в нападение „Спартак“ винаги е разчитал най-много на него. Но имената не играят, а играят хората. В такова състояние Диев не трябваше да играе, защото неговото присъствие на терена бе свързано с опасност за ЦДНА само при високи топки пред вратата.

Течеше седмата минута. Колев прие една топка от центъра, освободи се от блокадата на противников играч и бързо потегли напред и вляво. Къс дрибъл, и от около 35 м от вратата на „Спартак“ Колев прати топката полувисоко и косо. Защитниците бяха прехвърлени, но останаха спокойни, защото смятаха, че вратарят Дамянов ще се намеси. Той обаче закъсня, а това бе използувано от Миланов, който притича и с лек удар от въздуха насочи топката в лявата страна на вратата — 1:0 за ЦДНА!

За няколко минути спартаковци дават добър отговор. Те просто обсаждат вратата на Найденов и сипят удар след удар. Наказателното поле там клокочи от преплитането на белите и червените цветове. Спартаковци бият поред четири ъглови удара. Това е ясно свидетелство за настъпила паника в отбраната на ЦДНА.

След няколкоминутно разгорещяване играта поуляга. Армейците са явно по-добри техници и когато могат да проявят това, будят гласното възхищение на зрителите. А това все по-често им се удава. Те успокояват топката, точно я подават на свой съиграч и за нападение използуват твърде често фланговете. Там не действуват само крилата. Миланов и Янев често се устремяват към средата на полето и увличат след себе си своите „пазачи“, а на освободените места по-необезпокоявани се отзовават ту Димитров, ту Панайотов, ту Колев и осъществяват опасни пробиви и бързи комбинации.

Спартаковци са надиграни. Действително, отбраната се бори сърцато, успява да отнеме топката от противника и да я изнесе напред. Но нападението не е в състояние да я задържи. Напред спартаковци разчитат най-много на изсипване топката пред вратата с надеждата там да я посрещне главата на Диев или Душев. Но това свежда шансовете им направо наполовина. Освен това, изчакването, докато тия двама нападатели заемат подходяща позиция, принуждава Барбов, Дечев или Фурнаджиев да задържат топката и да станат обект на своевременна атака от страна на армейските защитници и полузащитници.

Пак минутен силен натиск на „Спартак“. Но той донася ... гол за ЦДНА. Това е в 29 минута. Къса борба пред вратата на армейците, в която участвуват и някои техни отдръпнали се нападатели. Панайотов овладява топката и я изпраща точно в центъра, където чака Миланов. Следва финт, Миланов се освобождава от „пазача“, а това тутакси му дава преднина от два метра. Започва надбягване по посока на спартаковската врата. Дамянов плаща за своите колебания с гол — острият удар по земя на Миланов го заварва не на място.

След това осем минути

ИГРАТА Е ИЗЦЯЛО В РЪЦЕТЕ НА ЦДНА

Армейците са въодушевени от двата гола, спартаковци — смутени.

Едва след 40 минута настъпва окопитване на „Спартак“. Той явно не желае да завърши с такъв дефицит първото полувреме и променя резултата. След комбинация на Манолов I и Дечев последният напредва вляво и остро центрира пред вратата. Тук Душев с глава отправя топката в десния ъгъл на вратата — 2:1.

Ако този резултат отговаряше на съотношението на силите през първото полувреме, изравняването дойде като

ЗАСЛУЖЕНА НАГРАДА ЗА УСТРЕМА И ВОЛЯТА

на спартаковци по това време. Тук те прилагат тактическа хитрост: с изкуствени засади изненадват ту разгорещения Миланов, ту Димитров, ту Панайотов и постоянно държат топката в полето на ЦДНА. Найденов трябва да бъде непрекъснато нащрек, опасности възникват от всякакви страни.

След 60 мин. ЦДНА изравнява, но точно по това време получава втори гол. Енергичният, добре играещ днес Дечев остава за миг свободен на около 35 метра от противниковата врата и бие не особено силно, но точно в десния горен ъгъл —

2:2!

Този гол като че ли дава криле на спартаковци. В следващите минути те упражняват силен напор, но армейците се отбраняват смело и притъпяват скоро остротата на техните атаки. Постепенно и двата отбора се изпълват с осторожност, като че ли обмислят по-дълго всеки ход. Не трябва да се правят авантюри, защото до края остават по-малко от двадесет минути и всеки пропуск може да бъде наистина фатален! И все пак играта е хубава, технически издържана...

В 81 мин. става нещо наистина неприятно. Божков бие наказателен удар от 20 метра, топката се отбива остро от напречната греда, пада долу... Гол?... На възклицанията на играчите на ЦДНА съдията Й. Таков отговаря с красноречив жест: играта продължава! Но по-късно той отстъпва пред настояванията им и след като се допитва до страничния съдия, решава: има гол! Сега е ред на спартаковци да протестират. Повече недоумение от непристойния начин, по който вършеха това играчите, предизвика новото решение на Таков: гол няма!... И всичко в една минута...

Играта продължи. Но вече нервите на играчите бяха значително опънати от пререканията, от споровете. Хубавата игра свърши. Започнаха грубости, в които повече се проявиха играчите на ЦДНА. Това съвсем не прави чест на този най-силен наш отбор. Редовното време изтече при резултат 2:2.

Последваха две продължения по 15 минути. Но още с подновяването на играта стана ясно, че силите на спартаковци се бяха изчерпали. Очевидно, серията трудни мачове на отбора през миналата седмица бяха поставили скрито своя отпечатък. А изчерпват ли се физическите сили, и волята отпада.

РАЗВРЪЗКАТА ДОЙДЕ В 97 МИНУТА

Манолов II върна една топка на вратаря, но Панайотов я догони и след много къса борба с Дамянов просто с пета я отправи в мрежата.

Мачът бе решен. Спартаковци все повече отпадаха, армейците действуваха все по-свободно. До края Миланов вкара във вратата една изпусната от Дамянов топка, а след като направи самостоятелен пробив, устремното дясно крило на ЦДНА подаде точно топката в центъра на съвсем свободния Панайотов, който доведе резултата до 5:2. Така завърши важният мач.

Повече от 30,000 зрители приветствуваха победата на ЦДНА. Отборът потвърди, че е най-добрият в Републиката. В този мач особено добре играха Миланов, Колев, Панайотов, Стоянов и Ракаров. Божков и Янев дадоха игра под обикновеното за тях ниво. От „Спартак“ заслужава да се отбележат енергичните действия на Душев и Дечев. Митков не можа да намери добре своето място при определената му игра в зона.

След мача стана тържественото закриване на футболния сезон. Председателят на РСФ Ст. Петров поздрави отбора-победител и връчи на неговия капитан Ст. Божков знамето на отбор-републикански първенец и завоюваната в гореща борба купа на Съветската армия. Под звуците на националния химн Божков и Диев свалиха знамето на първенството.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 1219, 12.12.1955