„Динамо“ — ЦДНВ! Не случайно в събота трибуните на стадиона „Народна войска“ бяха изпълнени до последното място със зрители. Софийската публика привикна да вижда тия два колектива да разгръщат пълните си възможности, когато се изправяха един срещу друг.

Военните започнаха с устремни нападения, които се отличаваха с бързина и чести опити за стрелба във вратата на динамовци. Това принуди последните да се оттеглят в отбрана, за да удържат напора на своя противник. Бързината на нападателите на ЦДНВ (изключение правеше само Панайотов, който не игра в стил с останалите) бе съществено преимущество пред бавната отбрана на „Динамо“. В атаките на военните успешно се включваше и Божков, но това той правеше несистемно и с това намаляваше ефекта на своята полезна игра. Особено опасен бе Д. Миланов, с когото Клева не бе в състояние да се справи.

И в този мач отбраната на ЦДНВ не показа достатъчно сигурност, но тя имаше срещу себе си един недостатъчно опасен противник и затова успя да запази вратата си до края на състезанието. Най-ценното качество на военния отбор бе добрата морално-волева подготовка на колектива. Те бяха преодолели почти напълно смущението, което обикновено изпитват в мачовете си срещу „Динамо“, и се бореха със силна воля за победа, уверени в своите сили и възможности.

През целия мач инициативата бе на тяхна страна. Те ръководеха темпото на играта, бяха сравнително спокойни и можаха да разгърнат истинските си възможности, да демонстрират комбинативна игра, съчетана с устрем, бързина и добра стрелба във вратата.

ЦДНВ направи опити и за прилагане на някои тактически новости — участие на целия отбор в отбраната (общо участие в нападение не се забеляза), бързо и активно включване на полузащитниците в непосредствената атака на вратата. Разработването им и успешното им прилагане цялостно и правилно повиши много нивото на отбора.

Динамовци този път нямаха своето главно оръжие — морално-волевата сила, така характерна за този отбор. При това те излязоха без титулярния си вратар и с двама сериозно контузени играчи. Това естествено бе повлияло на увереността на отбора. Първоначалното огъване и отбелязването на гол от Янков в тяхната врата им повлия още по-зле. Когато през второто полувреме Янков постигна и втори гол, те загубиха всяка надежда да спечелят.

Някои играчи дори се опитаха да приложат грубости. Тук трябва да се посочи младият Т. Стоянов от „Динамо“. Ако той не показа нищо в този мач, то се дължеше най-много на това, че играеше с лактите и по краката на противниците си, вместо да съсредоточи силите и вниманието си в играта. Той изпусна една идеална възможност за гол след грешка на Кикиманов, когато резултатът беше още 1:0.

След отбелязването на втория гол у динамовци настъпи дезорганизация. Н. Динев излезе да играе в нападението. Тази характерна проява на отчаяние не донесе, както обикновено, нищо. Напротив, във вратата на „Динамо“ бе отбелязан трети гол, този път от Миланов.

В самия край на мача съдията Ст. Данчев (от гр. Сталин) отсъди дузпа в полза на «Динамо». Кръстев прати топката в ръцете на Кикиманов. Динамовци не можаха да отбележат дори почетен гол. Те загубиха напълно заслужено срещата с 0:3 от един по-добър противник.

Ръководството на съдията Данчев бе добро. Той следеше играта старателно, маркираше навреме и обективно, и успя да пресече опитите за груба игра още в началото им.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 791, 05.11.1951