Може би след като зимата се смили над истинските любители на футбола и предложи за последните мачове в София дори топличко слънце, на стадиона на ЦСКА дойдоха много по-малко от обикновеното „постоянно присъствие“. Нямаше я дори агитката с тъпана... И това бе обяснимо: никой не очакваше добруджанци въпреки завидната кондиция и подобреното самочувствие да успеят да огорчат есенните водачи в групата на майсторите.

Дотук логично, но известно разочарование дойде и от играта на двата отбора. Тя едва ли можеше да зарадва дори победителите, макар че те по един категоричен начин „затръшнаха вратата“ за някаква изненада... Иначе „изпълненията“ по терена дадоха повод за каскада от остроумни зрителски закачки, докато оранжевата топка със силен „сигнален“ цвят почти през цялото първо полувреме се мяташе и блъскаше в натъпкания като сардела от играчи център на игрището, а вратарите си правеха спокойно слънчеви „бани“... Едва в 37-ата мин Андонов се измъкна с бърз дрибъл от „консервата“ в центъра и на броени метри от вратата бе съборен. Емил Димитров надхитри Джилянов при изпълнението на дузпата (1:0) и... играта пак „заспа“.

През втората част П. Жеков направи малка рокада в отбраната - Дяков заигра като ляв защитник, а вместо останалия в съблекалнята Боев влезе в игра Димитров с цел да усили атаката по левия фланг. Вярно е, че това внесе оживление в нападелните действия на „Добруджа", но сериозната заплаха надвисна... пак пред тяхната врата.

"Отговорът“ на добруджанци бе толкова хаотичен и анемичен, че едва ли и някой от тях вярваше, че може да настане промяна. Единствен Вардаров с находчиви подавания се опита да внесе интелигентност в нападенията, но остана „неразбран“ дори от ексголмайстора на „Б“ група през миналата година Димов.

източник вестник „Футбол“

Галерия

Сувенири