На скамейката на журналистите винаги има по няколко от най-емоционалните привърженици на „червените“. Този път те подвикваха повечето към своите и не чух някои от постоянните определения за съперниците: „Селяк", „Ботушари“ и прочие... Ценят играта на тези запалени момчета - пловдивските локомотивци правят футбол с главна буква: владеят повечето от техническите прийоми, опознали са и сладостта на комбинациите с едно докосване. Зрителите бяха свидетели на двубой без грозотата на грубостта, двубой с наистина "бързо пренасяне на атаката към двете врати“...

Пловдивските локомотивци подпечатаха и в претенциозната столица „свидетелството“ си за откритието на есента. Истината е, че се срещнаха двата „шлагера“ от началото на шампионата, въпреки че за вечните шампионски амбиции на ЦСКА това определение не е комплимент. Ала не трябва да забравяме, че „червените“ (както и пловдивчани) все още са в началото на съзиждането си като отбор. Тези които са склонни да приемат този факт като „в реда на нещата", а не като голям успех, трябва да обърнат поглед към други тимове с претенции и добра селекция. С по-скромни изрази А. Никодимов и А. Драмов се поздравиха за игровия израз на съставите си след пресконференцията. Пловдивският старши треньор обаче добре познава превъплъщенията на футболистите и сподели, че „все още не сме „явление", времето ще покаже дали сегашните ни изяви са случаен бум или налагащ се стил“.

Има право опитният педагог: локомотивци преминават с впечатляваща лекота средата на терена, плетат объркващи съперника комбинации, но пред головия миг загубват „ума и дума“. През първото полувреме пропуснаха няколко стопроцентови шанса да поведат в резултата и... да спечелят поне точка. Защото срещу себе си имаха отбор, който „бе забравил“ големия успех от Парма: вярно е, че повечето от състезателите на ЦСКА нямаха познатата ни свежест, но никой не подцени мача. И докато Лечков епизодично измисляше голови ситуации, Нанков бе неукротим организатор на атаки, Праматаров бе винаги „на косъм от мрежата“ на Василев, а Видов отново бе на висотата на „защитника-крило“... Естествено след мощните пробиви по двата фланга (в началото на второто полувреме) дойде и победният гол - авторът му Стоилов е един от младите, които създават конкуренцията за титулярните места, конкуренция, без която не се създава голям тим.

Естествено бе и да се пропука иначе добре построената локомотивска защита - матиращите ходове на Нанков като че ли „вдървиха“ Димитров, бързината на софийските нападатели правеха движенията на Вълчев да изглеждат като на забавен кадър, а при няколкото нестандартни разигравания в пеналтерията пловдивчани бяха колективни пасивни наблюдатели. Може би от „пренавитост“ отличният в други мачове халф Въчков не приличаше на себе си... Така изглеждаха епизодите, които определиха реалността на терена - победа на тима, който знае как да наложи волята си.

източник вестник „Футбол“

Сувенири