Деветдесетте минути, преминали в рядко динамична и напрегната борба, носеха всичките белези на „големите двубои“, включително и нервното напрежение, което се прояви най-вече в изумителните пропуски на дунавските нападатели. Едва ли в друг мач пред вратата на ЦДНА са възниквали толкова много съвсем реални опасности. Йорданов, Малинов, Флоров и др. неведнъж се отзоваваха сами пред Найденов, но …

На предложената от домакините открита и агресивна игра многократният шампион трябваше да отговори изключително със стремителни контраатаки, повечето от които се разбиваха о бойката защита на дунавци и не завършваха с опасна стрелба. За разлика от колегите си обаче нападателите на ЦДНА съумяваха да оползотворят възникналите възможности за отбелязване на гол. В първия случай решаваща вина за това имаше и вратарят Иванов, който днес бе твърде несигурен.

Думата на капитаните:

Ив. Колев: „Срещата премина при голяма мобилизация, особено от дунавци. Отдавна не съм ги виждал да играят така добре. Резултатът за мен е реален. Русенци имаха изгодни моменти, но пропуснаха да ги реализират“.

Н. Йорданов: „Ако бяхме превърнали в голове поне половината от „чистите“ положения пред вратата на ЦДНА, щяхме да решим мача убедително в наша полза далеч преди изравнителния гол на Ранков.“

източник вестник „Народен спорт“, бр. 2143, 26.03.1962