Дългогодишните съперници „Левски“ и ЦДНА се изправиха един срещу друг в пълна бойна готовност. Червените фланелки ни напомниха за националния отбор от годините на неговия възход. Почти всички титуляри от онова време бяха там. Изключение правеха само Алексиев и младият Цанев. И ние очаквахме, че отново ще видим нещо от старата слава на ЦДНА, който даде не малко за нашия футбол. Надявахме се, че ще преживеем, макар и отчасти, трепетните моменти от някогашната мъжествена и красива игра на националите.

Уви!

Божков вече не е онзи Божков, който в продължение на години бе истински стълб на този състав. Янев бе една бледа сянка и от славната двойка Янев — Колев нямаше и помен. Панайотов толкова е затънал в шаблона, че всяка негова стъпка вече е ясна дори за обикновения зрител. Миланов, Г. Стоянов, Манолов, Ракаров — бяха често надигравани и само голямата им опитност ги спасяваше от неудобни положения в отделни моменти. И като че ли единствен Найденов — с остър поглед в играта, блестящ в проявите си — защищаваше реномето на своите бойни другари.
Ще бъде пресилено да прехвалим играта на „сините“. Но „Левски“, макар и с малко, бе по-добрият отбор. Той доминираше над ЦДНА през цялото първо полувреме, като създаде остри голови моменти. Атаките си „Левски“ провеждаше с внезапни врязвания по крилата, с бързи пробиви в центъра. Когато противникът сгъстяваше препятствията, Абаджиев комбинираше умно с Гайдаров, Соколов дриблираше, заангажираше противникови играчи и така се търсеха пролуки чрез движение на всички постове и пласиране на свободни места. Душата на този правилен начин на игра бе Йорданов. В този мач той се показа като истински съвременен център-нападател: бърз и опасен като щурмовак, умен, находчив и разнообразен като организатор. Сравнявайки играта на двамата център-нападатели в този мач, безспорно по-добрият бе Йорданов. Неговият гол, отбелязан със самостоятелна акция, бе образец на творчество и майсторско изпълнение — след като получи топката до наказателното поле, той навлезе в него, освободи се от Божков с лъжливо движение на тялото, премина Ракаров и като спря топката, изненадващо я изпрати към по-далечния ъгъл на вратата. Найденов не можа да я достигне, тя се удари в дясната греда и влезе в мрежата — 1:0.
И ако „Левски“ бе продължил да играе така, той сигурно щеше да затвърди победата си с още един гол. Но... Второто полувреме в по-голямата си част бе на ЦДНА. У „Левски“ пролича стремежът да се запази резултатът. Изчезнаха смислените комбинации, наруши се спойката между постовете, темпото у „Левски“ спадна, макар че ЦДНА още не проявяваше особена стръв към противниковата врата. И ето в 71 мин. Миланов правилно атакува вратаря, когато той държеше топката. Дервентски се смути и игра непозволено. Наказателен удар, разбъркване пред вратата на „Левски“, някой е докоснал топката (Стоянов — според съдията Г. Христов) и Константинов след известно колебание посочи мястото на 11-метровия удар. След един слаб шут на Божков, почти уловен от Дервентски, топката отскочи във вратата на „сините“.

По-нататък ЦДНА създаде по-остри моменти пред вратата на „Левски“ главно чрез Колев, но резултатът не се промени.

Съдията Константинов общо взето се справи с тежката си задача. Той пресичаше опитите за груба игра, като същевременно не сковаваше развоя на мача. Негови минуси са проявеното колебание при определяне на 11-метровия удар и неотбелязване на второ решаващо нарушение, когато в 77 мин. Колев бе грубо съборен от Дервентски пред самата врата.

Някои данни от мача: Завършени удари — за ЦДНА 8 (в очертанията 9), за „Левски“ 13 (в очертанията 9), ъглови удари 5:4 за ЦДНА, засади: срещу ЦДНА 15, срещу „Левски“ 4. Наказателни и свободни удари, дузпи — срещу ЦДНА 21, срещу „Левски“ 24.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 1782, 30.11.1959