Манол Манолов

Кариера

Юноша на Сава Михайлов София от 14 годишен, играе като централен защитник и халф. Пробива в мъжкия тим на 16 години. Започва да играе за втородивизионния Устрем София като халф на 17 години като дебютира на 25 юли 1943 при загубата от Левски Пирот с 0:2. След обединението на клубовете от Трети столичен район на 26 март 1945, застава в центъра на отбраната на Септември София. Изиграва няколко приятелски мача с екипа на Металик София в Румъния. Играе за ЦСКА 15 години – от 1948 до 1962 (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в А група. Рекордьор по титли на България като футболист – общо дванадесет през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61 и 1961/62, носител на Купата на Съветската Армия през 1951, 1954, 1955, и 1960/61. Четвъртфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони, където изиграва общо 17 мача. Футболист № 1 на България през 1958 с червената фланелка. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание полковник (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават).

През 1947 е повикан в разширения състав на България, но не записва дебют. Дебют за Б националния отбор на България прави на 3 октомври 1949 при загубата с 0:1 от Полша. Дебют за А националния отбор прави на 27 август 1950 при загубата от Чехословакия с 1:2. Има 57 мача и 1 гол за националния отбор по футбол в периода 1950-1961 като в 19 от тях носи капитанската лента на тима. Има и 1 мач за Б националния състав. Бронзов медалист от XVI летни олимпийските игри в Мелбърн през 1956, участва и на олимпийските игри през 1952 в Хелзинки и 1960 в Рим. Начело е на единайсеторката, която се класира на финалния турнир на световното първенство през 1962 в Чили. 

След прекратяване на състезателната си кариера става треньор, като води Черно море Варна през сезон 1962/63. От ноември 1964 до декември 1965 е помощник треньор в ЦСКА при Григорий Пинайчев като печели купата на Съветската армия през сезон 1964/65. През сезон 1965/66 е старши-треньор на Берое Стара Загора. Старши треньор на Светкавица Търговище. От юни 1969 до края на 1973 е старши-треньор на ЦСКА. От януари до юли 1974 е старши-треньор на Бенковски Пазарджик. Завръща се на кормилото на армейците през септември 1974, като остава до края на 1975. През сезон 1979/80 е треньор на гръцкия Аполон Атина, а през 1980 за кратко води Славия София. През 1981 е в Етникос Пирея Гърция, а през сезон 1982/83 води Пансерайкос Гърция. През април 1984 е назначен отново за старши треньор на ЦСКА, като остава до юни 1985, когато след финала за купата на България срещу Левски, отборите са разформировани, а Манолов е наказан до живот да не упражнява спортна дейност. Като треньор на ЦСКА е трикратен шампион на България – през 1970/71, 1971/72, 1972/73, трикратен носител на купата на Съветската армия – през 1971/72, 1972/73, 1984/85, носител на купана на Народна република България 1984/85. По този начин се превръща в състезател печелил 24 пъти най-високите отличия в България и то с ЦСКА.

Георги Цветков - Буч е зет на Манол Манолов, женен за сестра му Вера.