Никола Цанев

Кариера

Юноша на Червено знаме София, играе като нападател. През 1958 преминава в Левски София, а оттам във вечния враг ЦСКА през 1959, като при армейците играе до 1970. Шесткратен шампион на България през 1958/59; 1959/60; 1960/61; 1961/62; 1965/66; 1968/69, трикратен носител на купата на Съветската армия през 1960/61; 1964/65; 1968/69, всички с ЦСКА. Голмайстор на българското първенство през 1964 с 26 гола за ЦСКА. В А РФГ има 243 мача (238 за ЦСКА и 5 за Левски) и 119 гола (118 за ЦСКА и 1 за Левски). В турнира за купата на страната е голмайстор на армейците за всички времена с 26 попадения. В шест сезона е бил капитан на отбора на ЦСКА. Полуфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони през 1967, автор на незабравимия гол във вратата на Интер на стадион Сан Сиро. В този турнир има 21 мача и 7 гола, а за КНК има 3 мача и 1 гол. Разписвал се е и в мрежите на Ювентус Италия, Партизан Сърбия, Лимерик Ирландия, Олимпиакос Гърция, Гурник Полша и Малмьо Швеция. "Майстор на спорта" от 1975. Успоредно с футбола е състезател и по хокей на лед. Прекратява кариерата си през 1970. Никола Цанев е футболист с рязък удар, добра техника, бързина, пробивна сила и добър изпълнител на преки свободни удари и дузпи. Завинаги в сърцата на червенобелите фенове ще остане с фамозния гол срещу Левски София на 8 септември 1965 на финала за купата на Съветската армия за сезон 1964/65 при победата с 3:2, когато при втория гол за армейците, когато лъже сам цялата защита на сините, кара вратаря Михайлов да се хвърли на земята, след което се обръща лъже пак всички до края на пелантерията, прави отново кръгом, отново мами всички, включително вратаря и вкарва гол, който изправя на крака дори феновете на противниковия отбор.

Има 8 участия в А националния ни тим с 3 гола, 3 мача с 2 гола за Б националния и 7 мача с 2 гола за юношеския национален отбор.

Треньор на Осъм Ловеч, Шумен, Беласица Петрич и юношеската школа на ЦСКА. През сезон 1988/89 е треньор на Габес Тунис.