Неспокоен, дори много мрачен стадион „Ейзел“ бе събрал тази вечер повече от 70 000 зрители, дошли отрано със своите знамена, сирени, свирки, често „акомпанирани“ с пистолетни изстрели...

В дванадесетата минута Ранков се озова в идеално положение за гол. Ударът му обаче изпрати топката в тялото на вратаря. До този момент датският съдия Серенсен ръководи енергично и безпристрастно, което изглежда не беше по сгода на многохилядните белгийски зрители. Под неописуемия рев и психически тормоз, пет минути преди края на полувремето той отсъди дузпа във вреда на ЦДНА за почуда дори на най-отявлените привърженици на „Андерлехт“. (След мача Серенсен се помъчи да обясни, че в разбъркването Гаганелов е блъснал в гърба Стокман). Липенс реализира — 1:0 за „Андерлехт“.

Шест минути след подновяването на играта Ван Химст навлезе с топката в наказателното поле, стигна до аутлинията и там Ковачев се хвърли в краката на белгийския нападател. Ван Химст падна и това даде повод за втора дузпа пред вратата на Найденов. Липенс и този път не пропусна — 2:0.

До края на мача прелом в играта не се получи, тъй като нашите нападатели, с изключение може би на Колев, играха слабо, а освен това необикновено възбудените защитници на „Андерлехт“ си служеха с всички позволени и непозволени средства, за да блокират българските футболисти.

През втората част на мача изпъкна със своята игра именно този, който предварително ни смущаваше — Романов. Познат като нападател, днес той зае един необичаен пост — ляв защитник. Но там Романов заслужи най-висока оценка от българските футболисти.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 2243, 15.11.1962

Сувенири