Двубоят между доскорошния и настоящия лидер бе изпъстрен с всички белези на истинска шампионатна битка. На наводнения терен, под непрекъснато ръмящия дъжд съперниците неведнъж накараха трибуните да тръпнат. Общото впечатление е, че първите 45 минути бяха на домакините. На фона на бързо темпо пред вратата на армейците бяха създадени множество критични положения. Диагоналните центрирания на Бонев (и сега поел върху себе си главната тежест) обаче обикновено бяха сполучливо парирани от червената отбрана и разумния Йорданов. Три пъти пловдивчани бяха „на косъм“ от успеха: в 25 мин. от удобно положение М. Георгиев изпрати с глава топката над незащитената врата; две минути по-късно комбинация Бонев - Иванов даде възможност на  Г. Василев да стреля необезпокояван, но ударът бе отбит от Йорданов; в 32 мин. отново Г. Василев не успя да намери неколцината си партньори пред напуснатата от Йорданов врата. В същото време армейците все пак намираха начини да противодействуват опасно. Бончев бе принуден да прояви майсторството си след силен удар на Станков ниско по земята; Денев и Марашлиев за миг останаха сами с падналия Бончев, но мудността им позволи на Босаков да изчисти; а и онзи снаряд на Никодимов, отклонен с последни сили от пловдивския вратар в края на полувремето...

Спорът бе разрешен в 59 мин.: рейд на Михайлов по фланга, точно центриране и Жеков (отдавна не бяхме го виждали така активен!) изпрати топката зад гърба на Бончев. Пловдивчани очевидно бяха изчерпали физическите си сили. Вместо щурм след гола, те обърнаха погледите си назад. Рухнаха и психически. А шампионът - с добро самочувствие и по-зряло тактическо виждане - налагаше волята си. В 77 мин. Жеков бомбардира Бончев, отбитата от вратаря топка се върна отново у него, но повторният му удар срещна напречната греда (мнозина останаха с впечатление, че топката е навестила вратата). В самия край Атанасов имаше възможност да увеличи. Останал сам срещу Бончев той би в тялото на вратаря - 0:1.

източник вестник „Народен спорт“

Сувенири