Да започнем със съдията Чомаков. Още отначало той допусна свободна игра. Много спокойно ръководство, с прекрасен усет към авантажите и... страх от отбелязване на нарушения в наказателното поле. Така беше и при спъване и хващане на Диев, при бутане на Панайотов - моменти, които би трябвало да бъдат осъдени.

Свободната игра позволи на Спартак да играе плътно до своя противник, да се бори за всяка топка. През цялото първо полувреме пловдивчани доминираха и чрез сгъстената си крайна отбрана разстройваха играта на армейпите, които не можаха да намерят начин за разкъсване на здравата за щита и губеха топката. Нападателната им петорка играеше вяло, без устрем и не даде нито един удар във вратата на Стойнов. Не по-добри бяха и полузащитниците, които или изоставаха назад, или се увличаха напред, така че доста голяма част от терена оставаше свободна. Спартаковци използуваха това и си построиха играта с дълги прехвърляния, където Душев и особено Диев бяха крайно опасни. Те неведнъж правеха да изтръпва Найденов. При едно прехвърляне в 14 мин. врязалият се Диев догони топката и с лек удар откри резултата - 1:0.

През второто полувреме играта се промени. ЦДНА имаше териториален превес, но... получи още един гол във вратата си. За него бе виновен Найденов, който хвана бита отдалече топка, изпусна я между краката си и я отклони към мрежата. Диев я догони и довкара - 2:0. Само 3 мин. по-късно, в 73 мин. Янев прехвърли отляво - почти от знака за ъгловия удар и топката се спря в мрежата на Стойнов - 2:1, а в 80 мин. Колев получи удобна топка от Божков и с остър удар изравни.

Спартак можеше да спечели, ако 15 минути преди края на мача централният защитник Манолов II (Сп) не бе контузен и изваден от състава.

източник вестник „Народен спорт“