Видяхме отново бразилците. Този път техен противник беше ЦДНА. Надявахме се да видим красива игра и категорична победа на българите. Но надеждите ни не се оправдаха. Нашият пръв състав даде равен мач - 0:0. Вчера се повтори една картина, която често виждаме вече години наред - пълно надмощие, но без голове. Може би причината за слабата игра да търсим в подценяването на противника? Но нима това е оправдано? Не е ли срамно нашият първенец да изпалне в безпомощност срещу сравнително слаб противник? Това, което видяхме вчера, навява опасения за мачовете с националния отбор на Бразилия, които ще се състоят само след десетина дни в Южна Америка.

В КАКВО КУЦАХМЕ?

Най-напред трябва да посочим играта на нападението. Вместо да атакуват опростено, остро, изненадващо, българите се впуснаха в комбинативна и мудна игра, която даваше възможност на повратливите южноамериканци да отбиват нашите атаки. Много бяха и опитите да се действува индивидуално. В това отношение прекаляваха и Панайотов, и Янев, и Димитров. За нулевия резултат допринесе и неточната и слаба стрелба. Удобни положения имахме, но ударите на Дебърски, Диев, Димитров не попалаха в целта.

Не могат да се кажат хубави пуми и за полузащитниците Божков-Несторов. Тази линия в нашия отбор не се чувствуваше, не разпрелеляше добре, не извеждаше нападателите в удобни положения.

„Канто до Рио“ за разлика от първия мач, вчера остави добри впечатления. Състезателите бяха по-бойки и по-енергични. Отначало до край проведоха мача с голямо желание и успяха да завършат наравно. Заслужава да изтъкнем тяхната подвижност и умение да отнемат топката. Гостите отпелиха повече внимание на отбраната, а напред. действуваха с два центъра: Валтер (9) и Елмо (10). Макар че южноамериканците нападаха рядко, те отправиха няколко силни удари, които Найденов спаси сигурно.

Направи лошо впечатление проявата на нашите футболисти, които не поздравиха публиката и своя противник след свършването на мача.

източник вестник „Народен спорт“

Галерия

Сувенири