Полувремето изтече без гол. И това беше съвсем естествено - играта се развиваше спокойно, обикновено далеч от вратите на двата отбора. Липсваше дързновеният пробив, тактическата изненада. В тази обстановка Найденов и Йосифов се чувствуваха сигурни. За защитниците пред тях не се създаваха сложни и безизходни положения. Топката се задържаше в центъра и тук най-уверено действуваше с нея Панайотов. Но у останалите нападатели на ЦДНА нямаше стремеж да разкрият всичките си сили. Локомотив, доволен от поведението на своя противник, сякаш не искаше да го раздразни...

Но две минути след почивката Локомотив трябваше да се убеди колко струва подобна пасивност. Якимов получи хубав пас от Панайотов и с отсечен удар в диагонал разклати мрежата на Йосифов. Локомотивци своевременно реагираха. Атаките им станаха по-настойчиви, в тях се включваха ефикасно и защитниците Велев и Методиев. В 55 мин. при един свой рейд Велев бе спрян по непозволен начин, а след като изпълни наказателния удар, пред вратата на ЦДНА настана разбъркване и Таков съумя да отърколи топката зад голлиния: та - 1:1. До края на мача и двата отбора създадоха заплахи за противника (запомнихме неудържим пробив на Дебърски и удар на Колев в страничния стълб), но съотношението остана непроменено. Впрочем, след комбинация Цанев-Якимов-Ранков топката се озова в мрежата на Локомотив, но гол не бе зачетен, поради своевременното сигнализиране на страничния съдия П. Николов. След срещата той обясни, че Якимов е бил в засада.

иззточник вестник „Народен спорт“