Заснеженият стадион „Народна армия“ изискваше отборите да построят играта си тактически съобразно терена.

Благодарение на по-голямата си опитност и индивидуална техника състезателите на ЦДНА съумяха да решат по-успешно задачата. Те възприеха игра със средни и дълги подавания, ниско над снега, не водеха топката, а след получаването ѝ бързо я обработваха. Понякога и с едно докосване те я отправяха към съиграч. Армейците организираха нападенията си бързо и използуваха главно широчината на терена. Това до известна степен спомогна защитата на „Спартак“ да се разреди, да се открият по-големи коридори, които на моменти бяха умело използувани от нападателната петорка на ЦДНА.

Колев беше главният организатор на атаките на армейците. С непосредствената помощ на Панайотов и Г. Димитров той създаде редица неприятности на спартаковската защита. Миланов и Стефанов не винаги съумяваха да се включват в атаките на партньорите си.

В полузащитата изпъкваше Божков, който въпреки лошия терен точно и навреме подаваше на нападателите хубави топки. Крайната защита игра сигурно и правилно. Добро впечатление правеше стремежът всяка топка да се дава на съиграч. Манолов отново изпъкна и затвърди мнението, че е в добра форма. На два пъти обаче той съвсем излишно излезе напред, което отборът щеше скъпо да заплати, ако предвидливият Ракаров не бе се намесил навреме и не ликвидира опасността. Андонов нямаше много работа. Допуснатият от него гол показа, че той не чака с готовност всяка възможна изненада.

ЦДНА постигна трите гола в резултат на бързи и смислени нападения. В 21-та мин. Димитров прати топката към Панайотов, последният я пое с гърди на около 6—7 метра от вратата и от движение би остро — 1:0. В 39-та мин. Колев извърши внезапен пробив и силният му удар бе отбит от Минчев, но към Миланов, който сигурно би в опразнената врата — 2:0. Третият гол също бе рожба на ненадейна атака. Димитров се озова до аутлинията, центрира и притичалият Миланов, през плонжа на Минчев, за трети път прати в мрежата за ЦДНА.

Общо взето състезателите на ЦДНА показаха добра физическа подготовка, умело владеене на топката и правилна тактическа постановка на играта.

Спартаковци не можаха да нагодят играта си на снега. Служеха си предимно с къси подавания, които бяха съвсем неподходящи за терена. Защитниците не винаги плътно пазеха армейските нападатели. Василев се ориентира само към зонова игра срещу Димитров. Ранжев пък прекалено много се увличаше напред след Панайотов и всеки път, когато топката бързо се прехвърляше, неговото отсъствие се чувствуваше. Характерно беше, че крайната защита влизаше със закъснение в борбата за топката с нападателите на ЦДНА, а това до известна степен улесни играта на армейците. Полузащитата печелеше малко топки. Соколов се увличаше в дрибъл, а това го уморяваше и притъпяваше остротата на собственото му нападение.

Между нападателите нямаше добра връзка. Те погрешно струпваха играта в центъра. Изобилствуваха солови прояви и дрибъл с топката. Може би най-очебиещата грешка в играта на нападението бе недостатъчната маневреност. Болшинството от нападателите бяха малко подвижни, не се пласираха и не използуваха празните пространства в противниковата защита. Нападенията често биваха шаблонни, строеха се с много подавания. Спартаковци постигнаха гола си чрез Андонов, който не бе пазен и от около 15 м би полувисоко в левия ъгъл.

ЦДНА спечели заслужена победа, плод на задружни действия и правилна тактика.

Спартаковци се представиха далеч под възможностите си.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 1247, 19.03.1956