Червено лято

Иска ми се да започна тези редове с ентусиазъм и себеотдаденост, такава каквато видях да расте близо 3 часа преди мача. Усмивки навсякъде, знам клише е, но хората са дошли на празник. И знаете ли, деца, бащи, мили червени дами – всички са там и всеки от тях е сложил на гърдите си знак за стремеж към звездите.

Прочитам състава ни за мача и трябва за пореден път да призная, че на Нестор му стиска, колкото на нито един в новата ни история, да пуснеш Лясков титуляр в този мач е нещото, което чакам от дълго време. Нека поясня, разбира се в един мач има титуляри, разбира се ти трябват и млади местни момчета, но смисълът е тогава, когато ти трябва заместник да пуснеш младото момче, а не да търсиш всякакви излишни варианти, за да не пуснеш голобрадия заместник. Още с първия сигнал си личат две тенденции, могъщата червена публика е доминант, както винаги, а мачът с коравите и добре научени датчани ще е тежък. Още с първия фал за жалост си проличава, че културните и икономически връзки между Дания и Белгия са много близки. Мауридес бележи 6 от 6 и еуфорията е пълна. Дори само заради този момент си струва да си на стадиона днес. ЕХ! Не вярвам някой от нас да приеме наистина, че ударът на Божидар е нарочен и това е червен картон, реалността отново е тежка за приемане и в момент, който контролираме събитията на терена сме ударени безвъзвратно в този мач. Ще продължим да се борим, но тактиката ни е унищожена. Тук отварям една голяма скоба. Разбира се, че отсъствието на Малинов, Бодуров (не говоря за контузии, а за отсъствие поради наказание) е колосално. Явно е след този мач, че нашите български играчи имат какво да учат в психологически план, Божидар можеше да е по внимателен, Десподов – също, Малинов и Бодуров просто да се бяха усмихвали иронично на латвийците, но те са продукт и на нашето мислене, в което след добър мач са герои, а след слаб – за нищо не стават. Сигурно почвам да ви омръзвам, но защитата ми за Чорбаджийски ще бъде толкова яростна, колкото и критиките, не искам да вярвам, че толкова хора подценяват качествата на може би най-добрия български млад защитник. Второто полувреме е мъка, нещо като 35 градуса на слънце, нещо като хотел без топла вода, но там в удара от толкова голямо разстояние и в безспорната дузпа се вижда най-голямото ни богаство – една изпепеляваща връзка между отбор и публика, заради която мнозина завиждат. След мача на пресконференцията зададох въпрос на Солбакен за публиката на ЦСКА. Солбакен умно отговори, че истинската публика се вижда в трудни моменти, а тази на ЦСКА е била най-добра след двата гола на Копенхаген.

В последно време, в един друг отбор, е модерно да се говори за надграждане. Искам само да ви припомня няколко факта, които публикувахме в сайта ни вчера. На 10 август преди три години играхме първия мач във В група срещу Струмска слава, а вчера играхме мъжки срещу един от най-честите участници в групите на Шампионската лига и Лига Европа, и който натупа и тези дето надграждат. А пък за реванша, аз все още вярвам, защото ми харесва тази група на млади български момчета, които искат да грабнат своя шанс и тичащи момчета от чужбина, които имат достатъчно хъс и нахалство. Харесва ми и този полуусмихнат полуангличанин полусърбин с огромно желание и смелост, който почти ми обеща на пресконференцията, че ще намери нова щастлива риза за реванша в Копенхаген. Ако ли не, надявам се следващото лято да намеря сили да издържа на 32 градуса на Червено слънце.